Тя изпищя отново.
Кулминацията й продължи в трескави вълни на неконтролируема страст. Когато започна да се оттича, Матю с умелите си ласки я докара до нови висини, вкусвайки магията й, докато тя го обгръщаше стегнато. Никога не би могъл да постигне друго такова усещане, дори да доживееше до сто години. Когато усети, че Лили не може да даде повече, той си позволи лукса на разкошното освобождение. Горещи вълни от разтопени пламъци бушуваха в него и експлодираха във вихрушка от огнени усещания.
Когато се свести, чу Лили да хлипа тихо.
— Не ти ли хареса? — Гласът му беше ненужно суров, опровергавайки страстта, която току-що бяха споделили. Не искаше тя да разбере колко дълбоко го беше засегнало любенето им. Още не, във всеки случай. Не и докато не узнаеше какво става в действителност. — Нараних ли те?
— Мисля, че бих приветствала физическото нараняване — каза тихо Лили. — Ти се отнесе с мене като с… с твоя курва, като с твоя собственост, която искаш да имаш само за да задоволяваш сексуалните си апетити. Ако не означавам за тебе нищо повече от това, Матю, остави ме да си вървя. Ще бъде много по-честно да ми позволиш да изчезна от живота ти.
Матю стана от леглото и се надвеси над нея, с ръце на кръста, широко разтворил крака в застрашителна поза.
— Ако Уинслоу очаква да изляза от живота ти и да те оставя на него, много е сгрешил. Ти ми принадлежиш.
Очите му я оглеждаха едва ли не оскърбително. Спряха се за миг върху зрелите хълмчета на гърдите с изкусителните им коралови връхчета, преди да се спуснат надолу към нежно заоблените извивки на корема и огнения триъгълник между краката й. Погледът му се върна на корема й. Набърчи озадачено чело и сребристите му очи се присвиха, когато се загледа напрегнато в леката, но ясно различима издутина, която не беше забелязал преди малко. Нямаше и да я забележи, ако не познаваше така добре тялото й. Устата му пресъхна и гърлото му заработи конвулсивно, но без да може да издаде и един звук.
Лили си пое дъх, омагьосана от напрежението в погледа на Матю. Проклета да бъде, ако му каже за бебето, не сега, не и докато той не се справи с гнева си и не разбере, че Клей не означава нищо за нея. Освен това, той не беше казал нищо, което да сочи, че срещата му с Клариса в Ню Орлиънс е била случайна, както сам твърдеше. Когато Матю вдигна очи към лицето й, тя му върна яростния поглед, с непокорно и бунтовно изражение.
— Имаш ли да ми кажеш нещо, Лили? Баща ли ще ставам, или тази чест принадлежи на Клей?
— Върви по дяволите!
21
Матю стисна зъби ядосан.
— Какво означава това? Настоявам да ми кажеш чие дете носиш!
— Трябва сам да разбереш — нападна го Лили. — Ако съм наистина бременна, както си мислиш.
— Проклета да си! Това е наистина сериозно нещо!
Лили се опита да се трепне под пристъпа на гнева му, опита се да се ядоса колкото него, но й беше трудно. Той се извисяваше над нея, стиснал яростно юмруци, с изкривено от гняв лице. Толкова великолепно мъжествен. И толкова непоносимо арогантен.
Бунтовното изражение на Лили накара Матю да разбере, че гневът му няма да го отведе доникъде. И че ако не излезе незабавно от стаята, има опасност да направи нещо, за което ще съжалява до края на живота си. Лили изглеждаше толкова… толкова възхитително войнствена, така ужасно красива и безпомощна, че му се дощя да я разтърси, докато сетивата й се възвърнат, а в следващия миг да започне да я целува дотогава, докато тя не признае, че го обича. Обръщайки се внезапно, той започна да навлича дрехите си.
— Къде… къде отиваш?
— Не знам — отвърна Матю, хвърляйки й заплашителен поглед. — Някъде, където ме ценят. Но ще се върна, Лили, а когато се върна, искам истината. Ако носиш моето дете, няма повече да се срещаш с Уинслоу.
— Отиваш при Клариса — нападна го Лили. Изведнъж гласът й стана тих и затрепери. — Матю, не трябваше да стане така. Ти току-що се върна от едно изтощително преживяване и аз… всички ние… мислехме, че си мъртъв. Защо не можеш да повярваш, че между мене и Клей няма нищо освен приятелство?
Вече напълно облечен, Матю се изправи и я погледна.
— Заради двама ни трябва да охладя главата си, Лили. Това не е посрещането, за което си мечтаех. Но ще се върна и тогава искам да ми дадеш още отговори. Дотогава ще съм по-добре подготвен да приема обяснението ти за причината, поради която заварих Клей в спалнята ти.
Лили се пресегна към него.
— Матю, моля те, не отивай — той вече беше до вратата — при Клариса.
Но беше много късно. Молбата й падна като гръм в празната стая.
Лили се прокле, че не е казала на Матю истината за бебето. Защо упорстваше да го тормози с неверни твърдения, че не той е бащата, запита се тя отчаяно. Защото искаш той да ти вярва, преди да го осведомиш за бебето, прошепна едни гласец в ухото й. Както ти му вярваш, така ли, запита друг гласец. Лили потръпна, спомняйки си как Матю беше отрекъл, че има отново връзка с Клариса, а сега тя отказваше да му повярва.