Защо нещата не можеха да бъдат такива, каквито бяха на острова, запита се Лили, разстроена от начина, по който те двамата като че ли винаги бяха наострени един срещу друг. Беше се влюбила в Матю въпреки катастрофалното им запознанство и женитба, въпреки съдбоносните събития, които непрекъснато ги разделяха, и тази любов беше създала дете в нея. Нищо и никой нямаше да унищожи онова, което тя така прилежно беше градила. Включително и Клариса Хартли. Някак, по някакъв начин, закле се Лили, тя щеше да се погрижи Клариса вече да не бъде заплаха за щастието, което двамата с Матю толкова много заслужаваха. Дори да се наложеше сама да се свърже с Клариса и да й заповяда да се махне от живота им.
Матю вървя часове наред, чувствайки как гневът му бавно се изпарява, оставяйки го разтърсен и изтощен. За каквото и да започнеше да мисли, в края на краищата стигаше до едно и също мъчително заключение. Лили беше отказала да признае, че е бременна, или да каже кой е бащата. Разбира се, Матю не можеше да бъде сигурен, че подозренията му са основателни, но всички признаци бяха налице. Упоритата съпротива на Лили само подсилваше увереността му, че тя има връзка с Уинслоу. По дяволите, измърмори той, защо беше позволил на гнева си да излезе извън контрол? Ако ревността не беше надигнала грозната си глава, той щеше да настоява незабавно да узнае истината и щеше да остане, за да чуе обяснението на Лили.
Безцелното бродене продължаваше; Матю едва ли осъзнаваше накъде се е запътил, докато не хвърли поглед наоколо си и не видя, че стон пред хотел „Хамптън“, където Клариса беше казала, че е отседнала. Погледът към часовника му съобщи, че е около полунощ. Матю се намръщи. Със сигурност не го беше планирал, нали? Тази мисъл го накара да спре на място. Макар да знаеше, че Клариса ще прояви повече отзивчивост и съчувствие, отколкото Лили, той не изпитваше непреодолимо желание да потърси бившата си любовница. Беше приключил с нея преди години. Обърна се с намерение да си тръгне.
— Матю, ти дойде!
Той изстена. Последното, което искаше, беше Клариса да го намери колебаещ се пред хотела й.
— О, скъпи, не можеш да си представиш колко се надявах да дойдеш при мене. Бях права за Лили, нали? Затова си тук, нали така? Благодарение на мене разбра какво да очакваш, след като си дойде у дома.
Тя го хвана здраво под ръка и го поведе навътре. Чиновникът, който дремеше зад бюрото си, почти не им обърна внимание, вече свикнал с честите излизания на Клариса с най-различни мъже. Поради някаква необяснима причина Матю не се възпротиви. Поведението на Клариса подкрепяше егото му тъкмо когато това му беше най-необходимо. Какво лошо има да поговори с някого, който го познава толкова добре? Спорът му с Лили го беше разтърсил повече, отколкото беше склонен да си признае, и той отчаяно се нуждаеше от някого, на когото да се довери. От някого, който познава ситуацията и може да я дискутира интелигентно.
Колко малко познаваше жените!
Стаята на Клариса беше тъмна. Тя бързо запали лампата и го поведе към леглото.
— Седни тук — подкани го тя с кадифен глас.
Матю се огледа любопитно, забелязвайки, че в малката стая има само един стол. Хотел „Хамптън“ се смяташе за един от най-посещаваните хотели в оживен квартал на Бостън и Матю се запита дали Клариса не преживява трудни времена. Дали актьорското й умение не е започнало да изчезва, или „покровителите“ са се свършили?
— Изглеждаш изтощен, скъпи — загука Клариса, сядайки на стола срещу него.
— Наистина съм изтощен, Клари. Вървях часове наред и тази проклета рана на крака ми ме вбесява.
— Защо не си остана у дома? — запита тя. Матю се намръщи и стисна уста. — Не си длъжен да ми казваш, но може да ти е полезно да поговориш за това. Намери ли Клей Уинслоу при жена си?
— Аз… — Гласът му секна. — По дяволите, Клари, това копеле беше с Лили, точно както ти ми каза.
— Съжалявам — каза Клариса, мъчейки се да потисне триумфалната си усмивка. Чувствайки се вече по-уверена в себе си, тя стана и седна на леглото до Матю. — Казах ти, че винаги ще бъда до тебе. Никога нямаше да се отнеса така с тебе, ако се беше оженил за мене.
— Лили е смятала, че съм мъртъв, Клари. Не ми е изне… с една дума, не е смятала, че върши нещо нередно.
— Защо я оправдаваш, когато тя нямаше приличието да изчака да мине повече време, преди да си вземе любовник? Длъжна е била да знае, че това ще предизвика клюки.