— Права си, скъпа, губим време — съгласи се Стюарт, въздъхвайки тежко.
И тогава, без Лили да разбере какво смята да прави, той вдигна камшика високо във въздуха и нанесе силен удар по нежния й гръб. Лили извика и гласът, й, пълен с паника и шок, съкруши решимостта на лорд Монтегю. Твърде много обичаше дъщеря си, за да й причини болка, независимо какво беше направила. Въздъхна, хвърли камшика на пода и се обърна.
— Ще стоиш в стаята си, докато не те повикам — каза той.
И излезе сърдито. Лили си пое дъх едва-едва, но облекчението й не трая дълго.
— Мекушав глупак! — изсъска подире му Леони. Изведнъж зла усмивка сви лицето й и тя се наведе, за да вдигне падналия камшик. Остана така, може би цяла вечност, неподвижна над леглото на Лили, загледана с омраза в нежната й плът. — Стюарт може да е прекалено мек и слабоволев, за да ти наложи наказание, но аз не съм.
— Леони, недей!
Леони вдигна ръка и Лили реагира инстинктивно, отблъсна камшика и скочи от леглото. Никой освен баща й нямаше право да я бие.
Лицето на Леони стана пурпурно от ярост, когато тя вдигни отново камшика и пристъпи към Лили.
— Само да ме докоснеш отново и ще съжаляваш — изрече Лили със заплашителен тон.
Напрежението и безмълвното предупреждение в смелите й думи накараха Леони да спре на място. Тя реши, че е най-добре да се оттегли.
— Чуй ме добре, Лили, намери си някого да се омъжиш. Няма да допусна да останеш тук и да поквариш моята Ейми. Тя е малка и впечатлителна. Ако не се спреш скоро на някого, баща ти ще бъде принуден да избере вместо тебе. И можеш да бъдеш сигурна, че изборът му няма да ти хареса, защото аз имам огромно влияние върху решенията му.
И тя излезе, оставяйки Лили разстроена от бъркотията, която беше предизвикала с безразсъдното си поведение. Дотук с плановете ми да поема в ръце собствената си съдба, помисли тя тъжно. Планът, който беше смятала за толкова прост и надежден, беше пожънал такива успехи, че беше отчуждил баща й и я беше лишил от неговата любов и уважение.
През цялата останала част от деня не й се излизаше от стаята й, дори баща й да не беше й наредил изрично да си стои вътре. Усещаше лека болка и смъдене на мястото, където камшикът беше ожулил кожата й, но можеше да го понесе. Слава богу, Леони не беше постигнала своето, иначе щеше да има още по-болезнени белези. Доведоха й ядене на обед, но поради някаква причина пропуснаха вечерята. Работа на Леони?
Когато настъпи утринта, тя не се беше приближила и на йота до решението на проблема за доста несигурното си бъдеще в дома на баща й, отколкото беше вчера. Запита се какво ли ще стане с нея след сватбата на Леони с баща й и дали наистина щеше да бъде принудена да се омъжи за някого, когото не може да понася. Изолирана от останалото домакинство, Лили не знаеше, че бъдещето й вече се решава без нейно знание и одобрение от двама мъже, които точно тогава се намираха в кабинета на лорд Монтегю.
Капитан Матю Хоук беше дошъл на официално посещение при нея. Когато попита за госпожица Монтегю, беше веднага въведен в кабинета на лорд Монтегю, където се наложи да чака, докато по-възрастният мъж бъдеше готов да му обърне внимание. Матю се изкашля доста високо и беше възнаграден с отправена към него мрачна физиономия.
— Каква работа имате с дъщеря ми, капитан Хоук? — запита безцеремонно Монтегю.
Слисан от рязкото обръщение на лорда, Матю отговори също така прямо:
— Какво би искал един мъж от красива жена, сър? Бих искал да я ухажвам. Може би да я заведа на езда следобед. Ако нямате възражения, искам да кажа.
— Разбирате ли, че репутацията на дъщеря ми пострада заради вас? — продължи Монтегю, като изгледа Матю с присвити очи.
— Сър, не мисля, че излизането в градината може да даде основания за подобно обвинение. Дъщеря ви излезе там с още няколко мъже, ако си спомням правилно.
— Наистина — изсъска недоволно Монтегю. — Но вие, капитане, бяхте единственият, видян да я компрометира. — Матю има благоприличието да се изчерви. — Не се опитвайте да го отречете, вие с Лили сте били видени да правите неща в разрез с благоприличието.
Матю почервеня, изненадан, че е бил видян да компрометира добродетелността на Лили, но не съжали особено много за това. Беше достатъчно умен, за да разбере, че това може да му даде предимство, за да ускори женитбата му с нея. Наистина, той бе предположил, че прелестната Лили е изсипвала благоволението си и върху другите ухажори предната вечер, докато не откри, че тя просто играе опасна игра Лорд Монтегю погрешно взе изчервяването му за признание, че е виновен, и избухна ядосано:
— Нима глупавата ми дъщеря ви е дала девствеността си, капитане? Кажете ми, отнехте ли невинността й снощи в моята градина?