Точно този въпрос си беше задавал и Матю, докато скиташе по пустите улици на Бостън, но нямаше да го признае пред Клариса. Твърде болезнено беше. Нито пък щеше да й каже, че подозира, че Лили е бременна.
— Много съм уморен, за да мисля, Клари.
— Разбира се — изрече Клариса съчувствено. — Защо просто не легнеш и не си починеш няколко часа?
Матю сериозно се изкушаваше да го направи. Кракът му туптеше болезнено, главата го болеше непоносимо — последици от изпитанието, преживяно в морската битка, чисто идване и отминаване никой не можеше да предвиди.
— Хайде, Матю — подкани го Клариса, — бяхме приятели толкова време. Никой няма да узнае къде си прекарал нощта, ако това те притеснява. — Той почти не се възпротиви, когато тя го побутна към възглавницата. — Леглото е достатъчно широко за двама, ако не те притеснява, че ще си легна до тебе.
Матю загледа внимателно как Клариса ляга до него, напълно облечена. Тъй като и той беше облечен, реши, че няма нищо нередно, ако поспи тук няколко часа и си тръгне преди разсъмване. За негова чест, той заспа почти веднага, без да мисли за топлото тяло на Клариса, сгушено до неговото.
Матю не беше сигурен колко време е спал, но когато се събуди, навън още беше тъмно. В тялото му се промъкна неясно чувство, което накара слабините му да затуптят и кръвта да се втурне буйно по вените. Размърда се неспокойно, внезапно намирайки ръцете си изпълнени с топла женска плът. Тялото до нето се размърда, премятайки един гол крак над хълбоците му, докато сръчни пръсти разкопчаваха дрехите му. Ризата му вече беше откопчана и същите уверени пръсти се плъзнаха под нея, за да го дразнят и изкушават. Матю ахна, когато тялото му автоматично реагира на изкусните ласки на Клариса.
Клариса изгука възхитено, когато усети Матю да се втвърдява срещу нея.
— О, господи, Матю, толкова отдавна не сме били заедно. Люби ме, моля те.
Любенето беше също толкова естествено за Матю, колкото и дишането, но той инстинктивно осъзна, че не иска това. Не и с Клариса. С никоя друга, само с Лили. Дори тя да беше станала любовница на Клей, Матю не можеше да намери в сърцето си сили да я отхвърли. Знаеше, че ще се върне у дома и ще изслуша обясненията й, и по всяка вероятност ще разбере, че си е извадил прибързани заключения, точно както Лили беше направила, когато го беше обвинила, че е спал с Клариса в Ню Орлиънс. И ако съпругата му очакваше дете, то беше негово. Усещаше го в костите си, с всеки дъх, който си поемаше. Насилвайки тялото си да се подчини на ума, той се отърси от ръцете на Клариса.
— По дяволите, Клари, не това възнамерявах, макар очевидно ти да очакваш точно това.
— Къде отиваш?
Матю вече се беше изправил на крака.
— У дома.
— Лили не те иска. Видя с очите си какво прави тя с Клей. Не ме оставяй така!
— Нещата между нас приключиха много отдавна. Не се опитвай да съживиш нещо, което вече не съществува.
— Пак заради Лили, нали? — изфуча злобно Клариса. — Как можеш още да я искаш въпреки това, което е направила?
— Точно там е въпросът, че не съм сигурен, че тя е направила нещо нередно. Мислела е, че съм мъртъв. Много ме боли, като си помисля, че толкова скоро се е хванала с друг мъж, но тя ми принадлежи. По дяволите, обичам я!
Клариса замръзна; гневът, породен от думите му, че обича съпругата си, я направи непредпазлива.
— Направих всичко възможно да дискредитирам Лили, а ти още държиш на нея. Какво ще те накара да ме обикнеш отново?
— Никога не съм те обичал, Клари — изрече снизходително Матю, обръщайки се, за да си тръгне.
Толкова бързаше да си тръгне, че не улови намека в думите й.
— По дяволите, Матю, пак ще се върнеш — извика Клариса след него.
Отговорът му беше решителното хлопване на вратата.
Бледата зора приветства Матю, когато той излезе от хотела. Вдъхна дълбоко свежия въздух, изпълнен с миризмите на морето, което толкова обичаше. Сега знаеше какво да прави и решително се насочи натам, където трябваше да тръгне още от самото начало. Ако искаше непредубедената истина, трябваше да стигне до самия източник.
Матю се върна у дома, нареди на все още треперещия Джоузеф да му донесе вода и започна да се къпе, бръсне и преоблича. Беше изтощен, но вече изглеждаше по-добре от вчера. След като закуси солидно, беше готов да излезе от къщи. Реши да не смущава Лили, не искайки да започнат пак да се карат, което щеше да доведе до размяна на прибързани думи, които никои от тях нямаше да изрече сериозно. Но съдбата се намеси. Лили влезе в трапезарията точно когато Матю довършваше чая си. Изгледа го, но не каза нищо. Вече беше достатъчно наранена, за да иска пак да чуе хапливите му обвинения.