Матю разсеяно забеляза, че тя щади десния си крак, и се запита дали не я е наранил, без да иска, докато се беше любил с нея снощи.
— Лили. — Тя вдигна вежда, но не каза нищо. — Боли ли те нещо? Защо куцаш?
— Аз… навехнах си глезена — отвърна тя, без да каже цялата истина.
Той прие отговора й, без да задава въпроси.
— Съжалявам, че нямам време за разговор сега, но трябва да свърша нещо важно.
— Това има ли нещо общо с Клариса? — запита Лили с нарочно безразличие. — Бих помислила, че си й се наситил снощи. При нея отиде, нали? Така и предположих, когато не се прибра.
— Не е каквото си мислиш, Лили. Наистина се видях с нея, но…
— Нищо не мисля — прекъсна го Лили, — и наистина не ме интересува. Исках да ти обясня за Клей, но ти отказа да ме изслушаш и излезе. Това, което можеше да стане прекрасна среща, се превърна в евтина разправия.
— Не мога сега да ти обясня, Лили, но искам да знаеш, че съм готов да те изслушам. Просто трябва най-напред да свърша нещо. Ще ме чакаш ли, любов моя? Обещавам, че когато се върна, ще изчистим всички неразбирателства помежду ни.
Лили искаше да му повярва — повече от всичко на света. Но Матю толкова пъти я беше наранявал в миналото, че не смееше да му се довери. Като знаеше, че с прекарал нощта при Клариса, усещаше, че едва ли ще може да му го прости.
— Няма да отидеш пак при Клариса, нали?
Матю се изчерви и клепачите му се спуснаха, скривайки изражението в очите му.
— Не… не мога да обещая това, но ако се срещна с нея, няма да е с такова намерение, каквото ти подозираш.
— О, господи, Матю, какъв е смисълът, ако пак ще се върнеш при любовницата си?
— Никога! — възкликна Матю. Лили се смая. — Просто трябва да ми повярваш. — Той стана от стола си, отиде до мястото, където седеше Лили, наведе се и я целуна по косата. — Има неща, за които не сме говорили. Важни неща.
Погледът му се спусна и се задържа на корема й. После той се ухили и излезе от стаята, оставяйки Лили да седи в недоумение.
Клей Уинслоу тъкмо беше дошъл на работа, когато Матю нахлу в кантората му.
— Опитах се да го спра — засуети се смутеният чиновник, докато влизаше в стаята след Матю.
— Няма нищо, Пиърс, ще се оправя — каза Клей, отпращайки служителя си. Изчака човекът да затвори полска вратата зад себе си, и се обърна към Матю. — Какво става? Къде е Лили?
— Лили е у дома, където й е мястото — рече раздразнен Матю. Познаваше доста отдавна Клей Уинслоу и му беше поверил работите си, но това беше, преди да се ожени за Лили. Преди красивият адвокат да се влюби в чуждата съпруга. Сега обаче беше дошъл да научи истината, дори ако трябваше да я измъкне насила от Клей.
— Не си я наранил, нали? — запита тревожно Клей. — По дяволите, Матю, съпругата ти носи твоето дете, а аз знам колко жесток можеш да бъдеш.
— Вярно ли е, Клей? Моето дете ли носи Лили?
Клей изфуча сърдито.
— Какво копеле си ти, по дяволите?
— Искам истината.
— Не вярваш ли на собствената си съпруга?
— Лили отказа да ми каже каквото и да било за бебето. Дори не признава, че е бременна.
Клей изглеждаше смутен.
— Предполагам, че си има основания.
— Ако е така, нямам представа какви са тези основания, освен че може детето да не е мое.
— Ти си един проклет глупак, Матю Хоук, ако повярваш на това. Ще те питам още веднъж. Не си наранил Лили, нали? И не си я заплашвал?
— Никога не бих я наранил — каза Матю с тихо достойнство. — Обичам я повече от собствения си живот.
Внезапното признание на Матю смая Клей.
— Показваш го по странен начин.
— Признавам, че излязох извън кожата си, когато те намерих в спалнята с Лили, но не би могъл да ме обвиниш. Месеци наред мечтаех за срещата ни, представях си колко ще се зарадва Лили, като научи, че съм жив. Като я видях в ръцете ти, това беше шок, който не бях предвиждал.
— Всичко беше съвършено невинно. Тя не ти ли каза какво се е случило?
Вина и угризения накараха плътна червенина да плъзне по врата на Матю.
— Не й дадох шанс.
— Господи, човече, какво си й направил?
— Нищо — изрече бавно Матю, отказвайки да разкрие интимните подробности от невероятната страст, която бяха споделили с Лили. — Нищо, което да те засяга. Дойдох за истината. Клей. Не очаквам нищо по-малко от това.
— Седни, Матю — подкани го Клей, устоявайки на импулса да го разтърси така, че да му причернее пред очите. Когато Матю седна, той продължи: — Слушай внимателно, защото това, което ще ти кажа, е чистата истина. Няма да те лъжа относно чувствата ми към Лили. Те са искрени, но тя никога не им е отговаряла. Има само един мъж, когото Лили обича, и ти знаеш кой е той.