— Много странно го показва — измърмори Матю.
— Не знам какво се е случило помежду ви и не искам да знам, по Лили никога не е преставала да те обича. Дори когато ти продължи да се срещаш с любовницата си.
— Приключих с Клариса в деня, когато се ожених за Лили — призна Матю. — Трябва да си призная, че не го планирах така, но Лили някак си намери път към сърцето ми. Не мислех, че любовта съществува, не смятах да бъда верен, докато една пламенна червенокоса фурия не ме научи какво означава любов. Бяхме изхвърлени на един пустинен остров, където за първи път разбрах колко много означава Лили за мене и очаквах животът ни след това да бъде прекрасен.
— Какво се случи?
— Тя погрешно предположила, че пак се виждам с Клариса — каза огорчено Матю. — Видяла нещо, което я накарало да предположи, че съм й изневерявал.
— Извадила си е прибързани заключения, също като тебе — нападна го Клей. — Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Лили отиде горе, за да вземе едни документи, които трябваше да подпише, а аз я чаках при най-долното стъпало. Чух я, че извика, и изтичах нагоре. Беше се спънала в една табуретка и си беше изкълчила глезена. Помислих, че може да е станало нещо с бебето й, вдигнах я и смятах да я сложа на леглото и да повикам камериерката й. Точно тогава ти нахлу в стаята, готов да повярваш на най-лошото.
— Значи затова тя куцаше сутринта — изрече Матю във внезапно прозрение. — Не ми каза нищо.
— Ти даде ли й възможност?
— Може би не — призна плахо Матю. — Значи отричаш, че ти и Лили сте любовници?
— Господи, Матю, какво ти трябва, за да повярваш, че със съпругата ти сме просто приятели? Аз съм нейният финансов съветник, за бога! Тя имаше нужда от мене, след като те обявиха за мъртъв.
— Ами слуховете?
— Откъде може да си чул слухове, като си се върнал едва снощи? — запита Клей.
— Натъкнах се на Клариса Хартли.
Клей го изгледа остро. В очите му четеше укор и нещо повече, когато Клей помисли за всички възможни последици от тази среща на Матю.
— Грешиш, Клей — каза Матю, прочитайки мислите на адвоката си. — Наистина се видях вчера с Клари, но нищо повече.
— Проследих слуховете и никак не се изненадах, че нишките ме отведоха до Клариса — разкри Клей. — Дори Дик Марлоу е съгласен с мене, че тази жена стои зад всичко това. Впрочем — каза той, защото името на Дик го наведе на други мисли, — Марлоу добре се справя с твоите кораби. Ще бъдеш доволен от постиженията му.
Матю се усмихна, за първи път, откакто беше влязъл в кантората на Клей.
— Винаги съм знаел, че Дик е добър човек. Но сигурен ли си, че Клариса разпространява тези слухове? Не мога да разбера защо ще го прави, след като и тя, и всички други бяха убедени, че съм мъртъв?
— Напълно съм сигурен — каза Клей с непоклатима убеденост. — Колкото до причините… само като знае, че си я отхвърлил заради Лили, това е достатъчно за такава отмъстителна жена като Клариса. Тя винаги е предполагала, че ще се върнеш при нея, а когато ти се влюби в Лили, тя не можа да понесе отхвърлянето. Не се примири, дори след като вече беше „мъртъв“, затова продължи да ти отмъщава, като съсипваше репутацията на Лили.
Изведнъж Матю си припомни нещо, което Клариса беше казала, малко преди той да хлопне вратата под нека й. Направих всичко възможно да дискредитирам Лили. Сега думите на Клей му станаха съвършено ясни.
— Няма по-лош враг от отхвърлена жена — изрече бавно Матю. — Ако е станало така, както мисля, Клариса ще има да съжалява.
— Не прави нищо, за което ти да съжаляваш — посъветва го Клей.
— На пристанището има ли някой мой кораб? — запита Матю.
Клей набръчка чело в размисъл.
— „Гордостта на Хоук“ е от известно време в дока, за някои малки ремонти. Точно тази сутрин капитан Калдър ми съобщи, че ще го натовари и ще отплава за западното крайбрежие тази нощ, с отлива.
Демоничната усмивка на Матю стресна Клей.
— Какво си намислил, Матю?
— По-добре да не знаеш — каза той, усмихвайки се още по-широко. — Достатъчно е да кажа, че ако планът ми се осъществи, Клариса вече няма да бъде заплаха за Лили, за детето ни и за бъдещото ни щастие.
— Матю, не прави нищо прибързано — предупреди го Клей, загрижен, че той може да реши сам да раздава правосъдие.
— Нямам намерение да нараня Клариса, ако това имаш предвид. Сега трябва да вървя, Клей, имам да свърша много неща, преди „Гордостта на Хоук“ да отплава. Но най-напред ще се видя с капитан Калдър. Оставям на тебе да кажеш на Дик, че съм жив и здрав, ще поговоря с него след един-два дни.