— Матю, какво…
Но беше много късно. Матю вече беше излязъл.
Лили се разхождаше нервно из гостната, питайки се къде ли е Матю и какво прави. Искаше той да се върне, за да поговорят като разумни хора и да се справят с чувствата си. Тя изобщо не се съмняваше, че обича Матю, но се страхуваше, че може да е убила неговата любов към нея с прибързаните си обвинения в Ню Орлиънс. А и внезапната му поява в конфузната ситуация от вчера. Сега, когато се беше възстановила от шока, предизвикан от чудодейното завръщане на Матю, мислите й се връщаха към него и Клариса.
Заболя я, когато Матю призна, че се е срещнал с Клариса снощи, след като се беше любил с нея. Цялото й тяло сякаш се разкъсваше. Но Матю беше казал, че тя си вади прибързани заключения, че нещата не са такива, каквито изглеждат. Господи, колко искаше да му вярва. Сега от личен опит знаеше, че невинни събития може да изглеждат като нещо съвсем различно. След като намери Клей в спалнята й, Матю предположи, че те двамата са любовници. Лили разбра, малко късно, че и тя вероятно си беше извадила прибързани заключения за него и Клариса в Ню Орлиънс.
Докато се разхождаше напред-назад в безсилен гняв, тя разбра, че Клариса винаги ще се опитва да се вмъкне между нея и Матю и че истинското щастие с Матю ще бъде илюзорно като мъгла. Следователно, разсъди Лили, от нея зависи да убеди Клариса да се махне от живота им веднъж завинаги. Умът на Лили заработи трескаво, докато обмисляше с какви думи би могла да убеди Клариса. Ако станеше нужда, щеше да спомене дори за детето и за факта, че Матю нямаше да има време за любовница, след като то се роди.
Лили знаеш, че Клариса играе в една пиеса, представяна в оперния театър, и че сутрешното представление скоро ще свърши. Подклаждана от мрачна решимост и от убеждението, че мястото на Матю е до нея, тя повика Джоузеф и нареди да й приготвят каретата. Не беше прекалено горда, за да се бори за онова, което искаше, и знаеше, че ще води свирепа битка с Клариса, за да я убеди да остави Матю на мира.
Усещайки се не на място, Лили влезе в театъра откъм входа за сцената. Публиката от сутрешното представление се беше разотишла и актрисите вече се оттегляха в гримьорните си или напускаха театъра, преди да се върнат вечерта за следващото представление. Тя се запита дали прави каквото трябва, като идва да говори с Клариса, почуди се дали Матю няма да й се разсърди за намесата. Но любовта й към него и бъдещото щастие на детето им я караха да се държи така, както никога преди.
Отначало мрачните коридори й се сториха пусти, докато не забеляза един възрастен мъж, седнал зад едно бюро, който четеше някакъв вестник. Той вдигна поглед едва когато Лили спря пред бюрото му.
— Мога ли да ви помогна, госпожице?
— Търся Клариса Хартли. Надявам се, че още не е излязла.
— Имате късмет, госпожице, в гримьорната си е, но… — и той се ухили многозначително — не мисля, че точно сега би погледнала благосклонно на посещението ви.
— Не разбирам.
Мъжът се изкашля, отправи пронизителен поглед към Лили, вдигна рамене и каза:
— Госпожица Хартли има… посетител, ако разбирате какво искам да кажа. Сигурен съм, че няма да й хареса, ако… разговорът й бъде прекъснат.
Раменете на Лили се отпуснаха отчаяно, което накара мъжа да добави любезно:
— Ако е важно, можете да почакате. Гримьорната на госпожица Хартли е в този коридор, първата врата отляво.
Той махна с ръка към мрачните коридори и Лили се огледа колебливо, преди да реши да последва указанията му.
— Благодаря ви — каза тя. — Посещението ми е важно, затова ще изчакам.
— Седнете някъде — покани я той, докато отново съсредоточаваше вниманието си върху вестника, разтворен пред него.
Лили тръгна предпазливо по коридора, докато не застана пред вратата на Клариса. Чуваше гласове, долитащи от стаята, и можеше лесно да си представи какво става вътре. Оглеждайки се предпазливо, тя забеляза няколко сандъка, наредени до стената недалече от вратата на гримьорната на Клариса, и реши да изчака там, защото мястото й даваше добра видимост към вратата, без да изглежда подозрителна. Настани се някакси и зачака, надявайки се да не е много дълго. Беше оставила каретата си отвън и знаеше, че кочияшът ще се обезпокои, ако тя се забави.
Сивата й рокля се сливаше със сенките и някой случаен наблюдател трудно би казал, че на сандъците седи човек.
Зад затворената врата на гримьорната на Клариса Матю се беше изправил лице в лице с красивата актриса. Беше пристигнал преди няколко минути и беше посрещнат излиятелно от Клариса, която се беше отчаяла, че някога отново ще го види. Но тя трябваше да допусне, че влиянието й върху Матю беше толкова силно, че той не можеше да се отдели завинаги от нея.