— Матю, скъпи — изгука тя възхитено, хвърляйки се в ръцете му. — Знаех си, че не говореше сериозно вчера. Радвам се, че най-накрая се свести и разбра, че означавам повече за тебе, отколкото всяка друга жена. Няма да съжаляваш за решението си, скъпи, обещавам.
Матю замръзна, борейки се да овладее гнева, породен от нарочните лъжи на Клариса. Тя погрешно взе вцепенението му за признак на нарастваща страст, когато усети през него да преминава тръпка.
— Имаме много време, скъпи — прошепна тя дрезгаво. Пръстите й се насочиха към копчетата на ризата му. — До другото представление има няколко часа.
Само трепване на ъгълчето на устата издаваше истинските чувства на Матю, когато той полека отмахна ръцете й и ги накара да се спуснат до тялото й.
— Не, Клари, нямаме време точно сега. Дойдох да поговорим.
— О, Матю, колко си сериозен — нацупи се Клариса. — Знам един лек за това.
Сръчните й пръсти охлабиха колана на халата й с надеждата Матю да пожелае да се люби с нея. Не за първи път щеше да използва гримьорната си за такива цели.
— Прикрий се, Клари — заповяда сурово Матю. — Това, което имам да ти кажа, е много важно.
— О, много добре тогава — отвърна намусено Клариса, — този път печелиш. — Той явно беше успял да събуди любопитството й. — Казвай. Какво е толкова важно, че ни пречи да се любим?
— Какво ще кажеш за едно пътуване до Калифорния, Клари?
— Калифорния? О, Матю, как само искам да замина с тебе! В Калифорния или където и да е.
— За тебе има много възможности в Калифорния, Клари — продължи Матю. — Казват, че там жените били малко.
За миг Клариса му се стори объркана.
— Защо да ми трябва друг мъж, когато имам тебе?
Матю реши да не обръща внимание на въпроса и.
— Можеш ли да се приготвиш за тръгване довечера, след представлението?
— Довечера? Сериозно ли говориш? Разбира се, че мога да се приготвя. Смяташ ли да преместиш бизнеса си в Калифорния? Какво е станало, че така бързаш да напуснеш жена си? Каза ли ти тя най-накрая, че предпочита Клей Уинслоу? Че са били любовници?
Матю стисна зъби, за да не я удари.
— Ще ти кажа всичко, когато пристигнеш на борда на „Гордостта на Хоук“. Тъкмо в момента го товарят и ще бъде готов за отплаване с полунощния отлив. Не закъснявай — предупреди я Матю, отправяйки й една обезоръжаваща усмивка.
— Ще бъда там, Матю, не се тревожи. Няма да съжаляваш, обещавам.
22
Вече нямайки търпение да си тръгне, Матю отвори вратата.
— Много неща трябва да се свършат преди полунощ, Клари. По-добре сега да тръгвам.
Клариса не можа да устои на подтика да се хвърли в ръцете на Матю и да залепи дълга целувка на устните му.
— О, Матю, ще те направя щастлив — обеща му тя. — До довечера, любов моя.
Матю затвори вратата и се ухили дяволито, без да знае, че две шокирани кехлибарени очи го наблюдават от няколко метра разстояние. Стреснато ахване, последвано от приглушен хлип, привлече вниманието му и той се озърна из мрачния коридор, учуден, когато една дребна фигурка се отдели от сенките и побягна към изхода. Зърна ярка червена коса, спускаща се в безредие над едни тесни рамене, и измъчен стон се изтръгна от устните му.
— Лили.
Матю прокле ужасния си късмет, питайки се какво, по дяволите, е накарало Лили да дойде тук точно по това време. Не искаше тя да научи какво е намислил, докато не стане. Забърза, минавайки като фурия покрай стреснатия пазач. Настигна я точно когато тя се качваше в каретата, чакаща я зад ъгъла.
Лили се обърна към него, с блеснали от неизразима ярост очи.
— Пусни ме, Матю! Ти си отвратителен!
Матю сграбчи ръцете й и я накара да се закове до каретата.
— Влизай вътре, Лили — заповяда той, натика я вътре и седна до нея. — Какво, по дяволите, правиш тук?
— И аз мога да ти задам този въпрос, но вече знам отговора.
— Не е каквото си мислиш!
— Ха! Вече чух Клариса. Вие двамата имате среща тази вечер. Желая ти всичко най-хубаво с нея, Матю.
— Ще разбереш, когато ти обясня.
Лили вдигна въпросително вежда и го възнагради със саркастично изсумтяване.
Стигнаха до Хоуксхейвън в пълно мълчание. Матю предпочете да изчака, докато влязат в дома си, за да започне дългото обяснение, а Лили беше твърде ядосана и наранена, за да продължи спора. В мига, когато каретата спря пред предната врата, тя скочи, прихвана полите си и се затича към къщата. Вратата се отвори под напора й, тя прелетя покрай смаяния Джоузеф и се затича нагоре по стълбите към стаята си. Матю я последва. Когато Лили се обърка, за да затвори вратата, той вече я беше настигнал. Тя си пое дъх, неравен и накъсан, когато го видя подпрян на рамката на вратата, с навъсено изражение.