— Да не мислиш, че вратите и ключалките могат да ме спрат, малката ми? — запита той лениво. — Толкова много ли искаш да ми избягаш?
— Да! — отвърна разпалено Лили, неволно отстъпвайки една крачка назад, когато той влезе в стаята и затвори вратата след себе си.
— Без да ми позволиш да ти обясня?
— Ти позволи ли ми подобно нещо снощи, когато ме обвини, че Клей ми е любовник?
Матю почервеня виновно.
— Съжалявам, любов моя — каза той тихо, с което напълно я обезоръжи. — Извинявам се, че те нараних, че позволих на ревността да раздуха пламъците на гнева ми. Обичам те, Лили, винаги съм те обичал и винаги ще те обичам.
— Извиняваш ми се, задето ме обвини във всички тези грозни неща? — запита Лили, широко отворила кехлибарените си очи в смаяно неразбиране. — Какво те накара да промениш мнението си?
— Спомних си как ти си беше извадила прибързани заключения, когато ме беше видяла с Клариса в Ню Орлиънс, и разбрах, че и аз правя същото. Още преди да науча истината за тебе и Клей, бях решил, че няма значение какво си направила или не си направила, че ти си моя съпруга и те обичам, независимо то всичко. Знам, че си ме смятала за мъртъв, и ако Клей ти е помогнал да намериш утеха, то е било със съзнанието, че аз вече не съществувам. Отначало се почувствах предаден. По-късно разбрах колко смешно съм действал, колко налудничави са били обвиненията ми.
На Лили й беше трудно да повярва на слуха си. Това изобщо не беше арогантният мъж, който я беше обвинил, че спи с другиго. Когато накрая си възвърна дар слово, думите й красноречиво говореха за собствената й вина.
— Сега разбирам, че съм те преценила неправилно в Ню Орлиънс. Съжалявам, за толкова много неща. Но независимо от всичко никога не съм преставала да те обичам.
Матю изстена.
— О, господи, любов моя, как копнеех да чуя тези думи. Но има и други, които бих искал да чуя. Мисля, че знаеш какво искам да кажа.
Лили облиза сухите си устни. Много пъти си беше мечтала как ще каже на Матю за бебето, дори когато мислеше, че няма да има тази възможност.
— Аз нося твоето дете, Матю. Надявам се и ти да се радваш толкова, колкото и аз. Не можех да разбера защо досега това не се беше случило, а когато се случи, бях съкрушена, че детето ми може би никога няма да познава баща си.
— Аз съм във възторг, любов моя — засмя се Матю, привличайки я в прегръдките си. — Никога не съм мислил особено много за деца, докато не се ожених за тебе. И тогава представата за твоето тяло, което да носи дете от мене, ме въодушеви.
Макар че сърцето на Лили преливаше от любов, тя се поколеба, внезапно споходена от картината как Матю излиза от гримьорната на Клариса и от прощалните им думи.
— Какво правеше с Клариса днес следобед, Матю?
Той я привлече към леглото, седна и я притегли на скута си.
— След тази вечер Клариса никога повече няма да ни причинява неприятности. Знам, че точно тя е разпространявала онези гадни слухове за тебе и Клей, знам и че тя ми насади тези подозрения.
— Трябва да ми кажеш, Матю — настоя Лили. — Спа ли се с нея?
Макар че би я наранило ужасно много, тя трябваше да знае истината.
— Не, Лили — изрече тихо Матю. — Бих излъгал, ако не ти призная, че това ми мина през ума, но не можех да го направя. Не желаех Клариса. Ти си единствената жена, която желаех. Единствената, която някога ще желая.
Лили се вгледа в лицето на Матю, търсейки да разбере дали я лъже. Не видя нищо такова в блесналите дълбини на очите му, намери там само почтеност и… любов.
— Искам да знаеш всичко, любов моя, защото не искам това отново да се случи помежду ни. Никога повече.
Лили замря, отворила широко очи в ужас, който не можеше да назове. Не беше сигурна дали иска да знае истината за Матю и Клариса.
— Много добре, Матю.
Болката я прониза като наточено острие, но ако Матю искаше да й разкаже всичко, което се е случило между него и Клариса, значи тя поне можеше да го изслуша.
— Наистина отидох снощи при Клариса, в нейната стая. Но не с намерението да спя с нея. Всъщност, не мога да обясня какви тъмни сили ме подтикнаха натам. След като те оставих тук, вървях часове наред и изведнъж разбрах, че се намирам пред нейния хотел. Там ме откри тя, след като излезе от театъра. Не възразих, когато ме покани да вляза. Бяха наранен и объркан, мислех, че тя може да хвърли светлина върху ситуацията.
— А тя направи ли го? — запита Лили, останала без дъх.
Матю се изсмя рязко.
— Не би могло да се каже. Собственият ми здрав разум в крайна сметка проясни замъгления ми мозък. Излязох оттам призори и се върнах у дома.