— Защо не ми го каза още тогава? — запита Лили.
— Защото трябваше най-напред да направя някои неща, да се срещна с някои хора. Отидох при Клей.
Очите на Лили се разшириха в уплаха.
— Какво… какво си му направил?
— Толкова ли съм прозрачен? Нищо, кълна ти се. Просто изслушах обясненията му за това, което се е случило вчера вечерта в спалнята ти.
— Повярва ли му?
— За щастие, гневът ми беше отминал и можах да го изслушам, без да избухвам в пристъп на ревност. Всъщност, тогава вече бях разбрал колко наивен съм бил, че да повярвам на Клариса.
Лили отвори меките си устни, за да каже нещо, но Матю ги плени със своите и започна да излива цялата си любов върху нея в нежната си, продължителна целувка. Вкуси солта на сълзите й и почувства угризение задето й беше причинил подобни тревоги. Тя щеше да стане майка на неговото дете и той я обичаше безпаметно.
— Ще ми простиш ли, любов моя? Заради детето ни, заради бъдещето, което имаме заедно, и заради любовта, която споделяме? Прости ми.
— Само ако и ти ми простиш — отвърна Лили. — Нямаш представа колко виновна се почувствах, когато те изпратих на бой със сърдити думи и обвинения, докато дълбоко в сърцето си знаех, че това не може да е вярно.
— И двамата сме постъпили погрешно, любов моя. Това ще бъде ново начало за нас. Запознанството и бракът ни бяха донякъде необичайни и поради погрешни причини, но ти влезе в сърцето ми и аз усетих, че съм изгубен завинаги. Сега бих предизвикал на бой всекиго, който твърди, че любовта не съществува.
Върховете на пръстите му докоснаха бузите й, прогонвайки сълзите, докато очите му се любеха с нея. Отстъпвайки зад затворените си клепачи, Лили не направи никакво движение, за да избяга, когато той започна да гали тялото й през бариерата на дрехите. Този странен глад я завладяваше всеки път, когато се озовеше в прегръдките на Матю, и тя доброволно се отдаде на магията на възбуждащите му ръце. Той като че ли знаеше точно къде и как да я докосне, за да я накара да полудее от желание.
Гласът му, дрезгав шепот, я замоли нежно и изключително красноречиво:
— Искам да се любя с тебе, Лили.
— Ако не го направиш, мисля, че ще умра.
Той изстена и зарови лице в изкусителния аромат на косата й.
— Не искам да нараня тебе или детето ни.
— Любовта не наранява, когато се дава и получава свободно.
Думите й отприщиха нещо дълбоко вълнуващо в него. Снощи, когато се бяха любили, между тях стоеше гневът, но сега имаше само дълбока, всеобемна любов и толкова мощна страст, че той усещаше как тя го поглъща. Устните му покриха нейните и той я зацелува отново и отново, докато не се опияни от сладостта на реакцията й. Като че ли не можеш да се насити на тези меки, податливи устни, докато ги очертаваше с върха на езика си, а после ги разтваряше за да пие до насита от сладкия й вкус. Лили усети как главата й се замайва от интензивността на целувките му. Изведнъж тя осъзна, че нещо ново допринася за замайването й. Когато почти беше загубила свяст от целувките му, Матю беше пъхнал едната си ръка под полите й и я беше придвижил нагоре по сатенената повърхност на бедрата, достигайки топлото, влажно място между краката й. Устата му пое накъсаната й въздишка, когато един дълъг, загорял пръст проникна дълбоко в нея. После пръстите станаха два и той започна да ги движи в бавен ритъм, който накара Лили да се олюлее.
— Матю!
— Харесва ли ти това, любов моя?
— Да, о, господи, да!
— Никога не бих направил нещо, с което да те нараня. — Лили изстена и се задвижи в такт с пръстите му. — Точно така, любов моя, не се въздържай, погледни ме, искам да видя лицето ти, когато свършиш.
Пръстите му правеха такива прекрасни неща с нея, че Лили не би могла да се въздържи, дори ако искаше. Когато палецът му намери центъра на удоволствието й и започна да го масажира леко, тя едва не скочи от скута му. После експлодира диво, с всепоглъщаща ярост, която като че ли нямаше край. Когато се свести, Матю я беше положил на леглото и вече сваляше дрехите й.
Тя му помогна, колкото можа, и с някакво еротично дистанциране наблюдаваше как той хвърля собствените си дрехи на пода. После той се изправи над нея, мъжествеността му сочеше дръзко напред, издавайки се от тъмното си гнездо. Тялото му беше напрегнато от жажда, лицето — изопнато от желание. Очите на Лили се плъзнаха по него като топъл мед, възхищавайки се на ширината на масивите му рамене, на разтърсващата сила на жадуващата му мъжественост, на великолепното изражение на любовта на красивото му лице, и посегна към него.
Стон се изтръгна от устните на Матю.