— Ако не престанеш да ме гледаш така, ще свърша, преди да съм започнал.
— Искам да те докосна, Матю, искам да ти дам такова удоволствие, каквото ти ми даде. — Ръката й го намери и тя го притегли към себе си. — Искам да те целувам така, както ти ме целуваше.
Тя отвори уста и го пое.
— Исусе!
Матю й позволи да прави каквото иска за няколко сърцераздирателни мига, преди внезапно да се дръпне. Тя беше разклатила контрола му извън всякакви граници После той се озова върху нея, вкусвайки втвърдилото се от страст зърно, като го галеше с езика си, докато ръцете му дръзко милваха нежната плът между краката й, възпламенявайки желанието й в трескав огън. Лили изстена в екстаз. Докосването му беше нежно и сладко. После тя почувства великолепната му дължина да навлиза в пулсиращия й център и се изви срещу мощния му напор. Той я прониза дълбоко, позволявайки й да го обгърне с топлината на нежната си плът.
Матю продължаваше да се движи, докато ръцете му се заплитаха в блестящата маса на косата й; той чувстваше сладкото й отстъпление пред неговата атака и се опияняваше. Тялото му, стегнато и пламтящо, се движеше в съзвучие с отприщената й страст, която се издигаше в нарастваща ярост, за да поведе и двамата. Неугасимият пламък, който се запалваше всеки път, щом се докоснеха, се извисяваше наново, когато удовлетворението избухнеше у тях със сила, която разтърсваше пространството. Това беше рай и ад едновременно. Страст, родена от любов.
По-късно, докато почиваха прегърнати, с преплетени крака, Матю запита:
— Вярваш ли ми, Лили? Обичаш ли ме достатъчно, за да имаш пълна вяра в мене и в това, което правя?
Лили се поколеба за момент.
— Вярвам ти, Матю, но се страхувам. Какво ще правиш?
— Трябва да изляза довечера за малко, но когато се върна, обещавам да ти разкажа всичко; защо се срещнах с Клариса днес следобед и причината за разменените между мене и нея думи, които ти си чула.
Лили трепна. Какво ставаше отново? Какво искаше да каже Матю? Щеше ли да се срещне с Клариса тази вечер? Отчаяно искаше да му вярва, но поведението на Матю правеше задачата невероятно трудна.
— Не можеш ли да ми кажеш за какво става дума?
— Не, любов моя, не мога. Не искам да те разочаровам, ако плановете ми не се осъществят.
— Тези планове включват ли Клариса?
— Не искам да те лъжа, Лили, никога повече. Ще се видя тази вечер с Клариса, но не трябва да се страхуваш. Винаги ще ти бъда верен. Само те моля да ми вярваш, докато не бъда в състояние да ти обясня всичко.
Думите му звучаха толкова искрено, че Лили беше склонна да му се довери.
— Много добре, Матю, вярвам ти.
И аз ти вярвам — отвърна той. — Нека не губим време, защото трябва да тръгвам много скоро.
— Гладен ли си? — запита Лили, внезапно осъзнавайки, че е прегладняла.
Напоследък имаше забележителен апетит.
— Прегладнял съм — ухили се той.
— Матю, дръж се прилично — изкиска се Лили, отбягвайки полека ръцете му. — Никога ли не се насищаш? Говоря за храна. Сега ям за двама.
Матю огледа леката издутина на корема й с мъничко ревност.
— Синът ни не изглежда много голям. Трябва да го храниш добре, ако искаш да порасне здрав.
— Като баща си — каза Лили. — Надявам се, ако е момче, апетитите му да не приличат изцяло на тези на баща му.
И тя игриво изви очи нагоре.
— Оплаквания ли имаш, жено? — изръмжа Матю, посягайки към нея.
— Не и ако ми оставяш време да поддържам силите си с храна и питие между два любовни сеанса.
— Ако намекваш, че те държа гладна, предлагам да се облечем и да видим какво е направила готвачката за вечеря.
Гласът му издаваше едва сдържано нетърпение, но очите му блестяха щастливо. Някой мъж обичал ли е толкова много някоя жена, колкото той обичаше Лили? Само като си помислеше, че някога беше смятал, че любовта не съществува…
— Надявам се да ни с приготвила истинско угощение — изрече замечтано Лили, ставайки с лекота от леглото.
— Бих могъл да се угощавам със свежата ти плът цяла нощ, без да спирам — отвърна дяволито Матю, — но ако настояваш, с радост ще те гледам как се тъпчеш.
По-късно, след като се нахраниха, Матю се приготви да излезе.
— Може да се прибера много късно, любов моя, но ще се върна — обеща той, докато я прегръщаше и целуваше с нежна настоятелност. — Вярвай ми, малката ми.
— Върни се по-скоро — прошепна Лили, смутена от представата за предстоящата среща на Матю и Клариса.
Той се отдалечи, оставяйки я сама. Тя му вярваше. Наистина. Но не вярваше на Клариса.
Матю се заразхожда по палубата на „Гордостта на Хоук“, присвил замислено очи към сребристата луна, като същевременно често поглеждаше към забуления в мъгла кей. Капитан Андрю Калдър стоеше до него, бодър въпреки късния час. Моряците се суетяха наоколо им, подготвяйки кораба за отплаване. Палубата беше добре осветена от безброй фенери. Нарочно поставени, за да няма никакво съмнение, че това е „Гордостта на Хоук“.