— Сигурен ли си, че ще стане, Матю? — запита нервно капитан Калдър.
Когато Матю му изложи плана си, той не прояви особено въодушевление, главно поради факта, че освен незаконно, това беше рисковано и неетично.
— Вярвай ми, Анди — ухили се Матю.
Всъщност, и той не беше чак толкова спокоен и уверен, колкото изглеждаше. Ами ако Клари промени решението си? Или не дойде навреме?
Матю внезапно се напрегна, взрян в мъглата на кея. Двамата мъже се вгледаха настойчиво, когато звук от колела и тропот на конски подкови по камъните привлече вниманието им. След секунди една затворена карета се появи от тъмнината и изтрополи до ръба на кея. Дребна фигура, увита в наметало, излезе от нея и погледна към кораба.
Огромна усмивка озари лицето на Клариса, щом позна мъха, който я чакаше на дъската на кораба. Обръщайки се да даде наставления на кочияша, Клариса зачака нетърпеливо, докато мъжът свали сандъка й от задната част на каретата и го занесе на кораба, където я чакаше Матю. Той насочи кочияша към една широка каюта в задната част на кораба, докато Клариса се хвърляше в прегръдките му.
— Тук съм, скъпи — прошепна тя, без да обръща внимание на прикритите погледи, които и хвърляха моряците, заети с най-различни работи на добре осветената палуба. — Надявам се, не съм те накарала да чакаш.
— Слава богу — отвърна Матю. Дори лекото й закъснение не можа да помрачи момента. — Ти си тук и само това има значение.
Докато Матю и Клариса се прегръщаха, кочияшът се приближи към тях и високо се прокашля. Матю му подхвърли една монета, мъжът докосна шапката си и си тръгна, изчезвайки бавно в кълбящата се мъгла.
Капитан Калдър избра точно този момент, за да се появи, приближавайки се към прегърнатата двойка. Матю му отправи благодарствена усмивка и веднага се отдели от Клариса.
— Капитан Калдър — изрече той с видимо облекчение — Позволете да ви представя моята… приятелка Клариса Хартли. Клари, това е капитан Анди Калдър. Тъй като пътешествието сигурно ще бъде много дълго — изрече той с многозначителен тон. — Надявам се вие двамата да… се сближите.
Загледа внимателно реакцията им. За него нямаше съмнение, че Клариса и красивият капитан ще се харесат.
Матю познаваше Клариса много добре. Анди Калдър беше привлекателен и мъжествен, вниманието на жените подхранваше егото му И той веднага насочи цялото си внимание към Клариса. Това, което видя му хареса и капитан Калдър се усмихна неустоимо, очаровайки Клариса с почти нахалната си усмивка и неотстъпното си възхищение. Взаимното привличане помежду им се виждаше съвсем ясно.
Върхът на езика на Клариса се показа и облиза червените й устни, тя се усмихна кокетно, осъзнавайки вперения в нея поглед на капитана, докато съзнателно заемаше съблазнителна поза. Колко хубаво щеше да бъде да има двама красиви мъже, които да я ухажват по време на дългото и скучно пътуване до Калифорния, помисли тя. Точно това й трябваше, за да държи Матю нащрек и интересът му към нея да не угасва. Тя премига бързо с дългите си мигли, докато слушаше как Матю я представя на капитана. Не забеляза дяволитата му усмивка и не долови ниския гърлен смях, който се изтръгна почти нечут от гърдите му.
— Това пътуване несъмнено ще бъде много приятно, щом вие двамата с Матю сте на борда — каза игриво Клариса. — Всички приятели на Матю са и мои приятели — добави тя с поглед, който Анди изтълкува съвсем правилно. — Удоволствие е да се запозная с вас, капитане.
— Удоволствието е изцяло мое — отвърна той любезно.
Анди Калдър беше покорен от мургавата красота на Клариса и от щедрите извивки на тялото й, които дори наметалото не можеше да прикрие. Омагьосаният му поглед се спря жадно на пълните й червени устни, преди да се спусне надолу към изкусителните издутини на гърдите.
— Позволи ми да покажа на госпожица Хартли каютата й — предложи галантно Анди Калдър, поемайки ръката на Клариса, преди тя да беше успяла да протестира.
Тя хвърли любопитен поглед към Матю.
— Ти няма ли да дойдеш? — запита с леко смръщване, когато неясната заплаха за нещо неопределимо пролази като тръпка по гръбнака й.
— По-късно — обеща мъгляво Матю. Осъзнавайки объркването, което набърчи челото й, той се почувства принуден да добави с по-мек глас, предназначен само за нейните уши: — Приготви се за леглото, Клари, тази нощ те очаква приятна изненада.