Лили беше смаяна.
— Не мога да повярвам, че се е съгласила да замине. Като знам каква е, не ми изглежда вероятно да послуша нечие внушение и да замине толкова далече, защото и двамата знаем, че би направила всичко, за да те спечели пак за себе ти. — Изведнъж тя се сети и очите й се окръглиха. — Господи, Матю, ти си я изиграл! Изиграл си я да повярва, че заминаваш с нея!
Шокът скоро се превърна във веселост и Лили започна да се киска в неудържимо доволство.
Радостта й разпали чувството за хумор на Матю, докато мислеше за хитрината, която така успешно беше приложил, и той се присъедини към смеха й.
— Предадох Клариса в добри ръце — каза той, все още смеейки се. — Докато стигне Калифорния, ще е забравила, че Матю Хоук съществува на този свят.
— Някак си се съмнявам — отвърна Лили, сигурна, че вече никой и нищо няма да я накара да забрави мъж като Матю. — Това, което си направил, е ужасно, да знаеш.
— Знам — съгласи се Матю. — Усмивката му подсказваше, че би го направил отново, ако има тази възможност. — Но стига толкова за Клариса. А нашето дете? Кога ще ме направиш баща?
— След шест месеца. Не знаех, че съм бременна, докато не дойдох в Бостън. Беше ми лошо през целия път от Ню Орлиънс, но не мислех, че е нещо сериозно, докато не установих, че не ми минава и трябва да се посъветвам с лекар.
Матю леко положи ръка на корема й.
— Още си толкова слаба. Ако не познавах толкова добре тялото ти, никога нямаше да разбера.
— Това скоро ще се промени — предсказа Лили. — Ще стана дебела и грозна, и…
— Не! Само ще станеш още по-красива, докато детето ми расте в тебе. Всеки ден те обичам все повече. Лили. Лили — изстена Матю, прегръщайки я силно. — Имало ли е някога жена като тебе? Смела, любяща, страстна, свирепо независима… мога да продължавам до безкрайност.
— Забрави думите, любов моя — усмихна се дяволито Лили. — Покажи ми колко много означавам за тебе. Люби ме.
— На драго сърце, малката ми.
Матю никога не се беше чувствал така щастлив. И докато телата им се преплитаха и сливаха в рапсодията на любовта, той спря за един бездиханен момент, за да отправи благодарност към небесата.
ЕПИЛОГ
— Не ме оставяй, Матю — молеше се Лили. Очите й бяха помътнели, тялото — изпънато от болка. — Моля те, стой при мене.
Матю хвърли поглед към лекаря, който сви неодобрително устни и поклати глава. Пренебрегвайки неизреченото предупреждение на лекаря, Матю отказа да помръдне от мястото си до главата на Лили.
— Тук не е място за мъже, капитан Хоук — изрече докторът с укор, когато видя, че Матю има намерение да стои тук до края на раждането. Според него съпрузите само усложняваха нещата. — Оставете на мене и госпожа Гиъри.
— Съпругата ми иска да остана и аз ще остана — настоя Матю с тиха решителност. — Лили се намира в това положение заради мене и няма да позволя да посрещне трудностите сама.
Изражението му беше така неумолимо, че добрият доктор вдигна ръце и остави Матю да прави каквото иска, макар и доста неохотно.
Още от самото начало беше ясно, че раждането не върви както трябва. В късната сутрин Лили почувства как водата й изтича, а след минути последва и първата контракция. Сега, часове след този момент, тя лежеше изтощена и измъчвана от непоносими болки. Детето не бързаше да се появи на бял свят, което накара лекаря да се разтревожи и да започне да подготвя инструментите, необходими за подпомагане на раждането.
— Матю, тук ли си? — обади се Лили със слаб глас.
— Тук съм, любов моя, до тебе съм — увери я той, коленичил до главата й, и стисна слабата й ръка.
Лили веднага се успокои, обляна от някакво светло спокойствие. Щом Матю беше до нея, можеше да посрещне всичко.
Когато лекарят започна поредния болезнен преглед, който накара Липи да застене и да започне да се мята в агония, Матю изръмжа сърдито:
— Необходимо ли е това? Съпругата ми вече достатъчно се измъчи.
— Върша си работата, капитане — отвърна сърдито докторът и промърмори нещо за съпрузите, които се месят там, където не им е работата. — Родилните болки на съпругата ви продължават вече доста време, но мога да ви уверя, че няма опасност за живота й. Стига да ми позволите да си гледам работата, без да ми пречите — добави той с лек укор.
Смъмреният Матю обърна цялото си внимание към Лили, която лежеше бледа и отпусната под чаршафите. Огромната издутина на корема й потрепваше с всяка контракция и Матю с последни сили пазеше остатъците от спокойствието си, докато съпругата му се бореше да изкара на бял свят плода на тяхната любов. Ако знаеше, че нещата са такива, би… Мисълта умря моментално, когато си спомни какво удоволствие изживяваше, когато се любеше с Лили. Но ако неговата наслада застрашаваше живота й, той щеше да си наложи обет за целомъдрие, дори това да го убиеше.