Выбрать главу

Вече бяха излезли извън града, облените в слънце пътища бяха почти пусти, когато Матю внезапно изруга и отби от пътя сред китка дървета, покрай един лъкатушен поток.

— Защо спираме? — запита Лили, нарушавайки дългото си мълчание. — Не съм забравила възмутителния начин, по който се отнесохте с мене в градината. Правите всичко възможно, за да съсипете репутацията ми, нали?

Матю изскърца със зъби.

— Сама си го навлякохте, Лили. Какво, по дяволите, става с вас? Не виждате ли, че се опитвам да ви помогна?

Съдейки по непокорното й изражение, той реши, че каквото и да каже, няма да я успокои. Но трябваше да опита. Стисна тесните й рамене и я разтърси леко.

— Не чухте ли, Лили, хайде да поговорим за това!

Тя премига и лицето й пребледня.

— Моля ви, причинявате ми болка.

Мрачното изражение на Матю стана още по-застрашително.

— Едва ви докоснах, как може да ви наранявам?

Лили прехапа долната си устна, понасяйки натиска на ръцете му, но без да може да прогони болката, която замъгляваше погледа й.

Матю веднага пусна раменете й. Може би не си знае силата, помисли той малко неспокойно. Изведнъж очите му трепнаха, когато осъзна, че нещо не е наред — нещо, което нямаше никаква връзка с него.

— Лили, какво има, кажете ми! Болна ли сте?

— Нищо, капитан Хоук, няма ми нищо. Добре съм.

— Не ми изглеждате добре. Боли ли ви нещо?

Срам и смущение пареха в гърлото на Лили. Тя не искаше Матю да разбере, че с била наказана заради съпротивата си.

— Казах ви, нищо ми няма.

Матю я изгледа скептично. Изведнъж посегна към нея, хвана раменете й и този път тя не можа да сдържи вика си, когато пръстите му се забиха безжалостно в следата от единствения удар на камшика на баща й.

— Нещо не е наред. Обърнете се.

Когато тя отказа да се подчини, той я обърна и се взря невярващо в гърба на роклята, където бяха избили капчици кръв.

— Господи! Баща ви ли направи това? Как може да изтезава собствената си плът и кръв по такъв непростим начин!

Докато изричаше тези думи, той разкопча кукичките на гърба на роклята й и разтвори краищата.

— Не е толкова зле — заяви Лили с отбранителен тон. — Удари ме само веднъж, но не можа да продължи. Ако беше останало на Леони, целият ми гръб щеше да бъде в кървави резки.

— Отмъстителна кучка — процеди Матю през зъби.

— Казах й, че ще съжалява, ако ме удари — продължи тихо Лили. — Тя, изглежда, ми повярва.

Матю полека закопча роклята и обърна Лили към себе си.

— Знаехте ли, че снощи са ни видели в компрометираща ситуация в градината?

— О, господи, нищо чудно, че татко беше толкова сърдит — измърмори Лили. — Ако не се бяхте опитали да ме нападнете, това нямаше да се случи.

— Много късно е за съжаления, Лили — изрече полека Матю. — В крайна сметка баща ви предложи да изпълня дълга си към вас.

— И татко, и Леони искат да се махна от живота им — разкри Лили, сломена от ярост и срам. — Предполагам, татко е споменал състоянието, което ще наследя след сватбата.

— Да, спомена такова нещо — каза сухо Матю.

— Няма значение какво очаква той, няма нужда да ми предлагате брак, капитане. Отказвам да бъда продадена. Когато се омъжа, ще е по любов, а не защото татко е използвал състоянието ми като примамка, за да ми намери съпруг.

— Любов — изсумтя презрително Матю. — В живота има много по-важни неща от глупавите любовни думи и обещания, които не издържат дори до края на медения месец.

— Например парите? — произнесе саркастично Лили.

— Точно така. Ще бъда брутално откровен с вас, малката, защото го заслужавате. Имам най-сериозното намерение да се оженя за вас. За мене сте не само приятно развлечение, но имам и отчаяна нужда от парите ви. Вие пък имате нужда от съпруг и аз съм единственият, на когото му е все едно какво говорят клюкарите, и съм достатъчно заинтересуван да поискам ръката ви точно сега. Ако решите да останете у дома си, след като баща ви се ожени за Леони, животът ви ще се превърне в истински ад.

— Интересувате ли се от мене? — запита наивно Лили.

Усмивката, която Матю й отправи, беше донякъде загадъчна. Той усети някаква странна крехкост у нея, почти като фин кристал, който можеше да бъде счупен само от една невнимателна дума. Но не искаше да я лишава от илюзиите й.