Выбрать главу

— Ти си красива, малката ми, няма да ми е трудно да се науча да се интересувам от тебе.

— Тогава предполагам, че се интересувате само от състоянието ми. Толкова ли сте циничен, че не вярвате в любовта?

— Ако любовта съществува, трябва да видя доказателство за това. Родителите ми се разбираха прекрасно, но не мисля, че са проявявали голяма, дълбока любов един към друг. Хората се женят за удобство и заради това, което ще им донесе съюзът. Ако се омъжиш за мене, ще се отнасям добре с тебе и ще се разпореждаш напълно в Хоуксхейвън, моя дом в Бостън. А аз съм достатъчно опитен, за да знам, че не те отвращавам.

Трепетна възбуда пролази в нея, когато Матю протегна ръка и покровителствено обгърна раменете й. С една ръка отмести къдрицата червена коса, спуснала се върху лицето й, и пръстите му леко докоснаха зачервената й буза. Тогава той я целуна, притискайки нежно устни към нейните, преди да завладее устата й. Разтваряйки устни, тя посрещна целувката му, шокирана от реакцията, която предизвикваше у нея допирът му.

Матю би се изненадал приятно, ако можеше да надникне в мислите на Лили. Тя никога не беше срещала мъж, който да излъчва такава мъжествена сила и сексуален магнетизъм. Въздухът трептеше около него. Не, помисли тя мрачно, Матю със сигурност не я отвращаваше. После мислите й се разпиляха, докато потъваше в целувката му, която я разтърсваше но всякакъв възможен начин. Той разбуждаше неопитните й сетива, хвърляше загадъчни предизвикателства към емоциите й. Явно нямаше да й бъде трудно да реагира физически на Матю Хоук, но Лили беше достатъчно умна, за да знае, че малко бракове оцеляваха благодарение единствено на физическото привличане. Тя искаше от брака нещо повече, много повече.

Пръстите на Матю танцуваха върху пулсиращата вена в основата на шията й, докато устните му се спускаха надолу, за да оближат меката долна част на ухото й. Тя ахна, когато Матю умело я поведе по ръба на съблазънта и главата й се замая. Едва когато усети пръстите му да се притискат към горещото връхче на едната й гърда, тя разбра, че той я привлича твърде бързо в своя свят на чувствено удоволствие. Тя рязко се дръпна и кехлибарените й очи станаха нежни и бляскави от първото вкусване на физическата възбуда. Беше топло и главозамайващо, и нещо, което лесно щеше да се научи да хареса, но не точно сега. Не и без любов. И със сигурност не с Матю Хоук, който съвсем явно се домогваше до богатството й.

— Матю, спри — извика тя, осъзнавайки колко замаяна се чувства. — Моля те, отведи ме у дома.

Той я изгледа остро, забелязвайки, че очите й блестят и кожата й е станала восъчно бледа. Изглеждаше съвсем замаяна и Матю се укори, че е действал прекалено прибързано. Изруга мислено Леони и Монтегю, задето правеха живота на това момиче незаслужен ад.

— Изглеждаш бледа, Лили — каза той мило. — Закуси ли тази сутрин?

Тя се засмя тъжно.

— Закуската ми закъсня. Предполагам, Леони се е погрижила слугите да не ми донесат закуска. Скоро ще им стане господарка и те се страхуват от нея.

— Господи! — възкликна сърдито Матю. — Няма ли край на гадостите на тази жена спрямо тебе? Сега ще те нагостя с най-хубавото ядене в целия град.

Заситена, Лили се облегна назад и въздъхна. Обедът, който Матю й беше поръчал, прогони доскорошната й слабост. Естествената й жизнерадост и младежки дух се върнаха в тялото й и само слабо смъдене напомняше за удара, нанесен от баща й.

Тъкмо щеше да предложи да си ходят, когато изведнъж осъзна, че Матю се взира в една красива брюнетка в другия край на залата. Лили помисли, че тази жена е едно от най-красивите създания, които някога беше виждана. Не можеше да обвинява Матю, че се е загледал в нея. Жената наближаваше тридесетте, с гарвановочерна коса и пищна фигура, която грабваше окото. Изключително бавно непознатата обърна тъмните си кадифени очи към Лили и Матю, а пълните й червени устни се извиха нагоре в загадъчна усмивка.

— Господи! — въздъхна Матю, откъсвайки очи от брюнетката. Лицето му беше станало мрачно и замислено. Тъмните му очи се присвиха опасно. — Да се махаме оттук.

Хвърли салфетката, метна кос поглед към непознатата жена и буквално извлече Лили от ресторанта.

— Познаваш ли тази жена, Матю? — полюбопитства Лили. — Много е красива.

— По дяволите — измърмори Матю под нос. Какво правеше Клариса Хартли в Лондон? Преди няколко седмици я беше оставил в Бостън. Трупата й трябваше да изнесе няколко представления там. Какво се опитваше да направи тази жена — да развали плановете му?

— Не, никога не съм я виждал — излъга той без никакво усилие. Нямаше търпение да се разправи с тъмнокосата дяволица.