— Чудя се защо ли ни гледаше така странно? — изрече замислено Лили.
— Остави я, малката ми — подкани я Матю. — Тя не е важна. Сега ще те отведа у дома ти, спомних си, че имам да свърша нещо.
— Влез, Матю — извика Клариса иззад затворената врата. — Чаках те.
Матю изскърца ядосано със зъби, отвори вратата, влезе в стаята и шумно затръшна вратата след себе си. Изглеждаше вбесен и всеки освен Клариса би се почувствал заплашен. Клариса обядваше в хотела, когато той беше завел там Лили, затова Матю знаеше точно къде да я намери. Услужливият чиновник на рецепцията му беше дал номера на стаята й и той се изкачи дотам, вземайки стъпалата две по две.
— Малка кучка такава! Как смееш да идваш подире ми в Англия?
— Липсваше ми — нацупи се прелестно Клариса.
Беше се излегнала в леглото, когато Матю влезе в стаята й, но сега се надигна и чаршафът падна, разкривайки твърдите й, високи гърди е изпъкнали тъмни зърна, обкръжени от големи розови кръгове. Но Матю беше твърде ядосан, за да забележи това.
— След това, което направи днес следобед, трябва да те набия.
Думите му породиха предизвикателна усмивка на устните на Клариса.
— Какво толкова ужасно съм направила? — запита тя невинно. — Просто обядвах. Откъде да знам, че ти ще дойдеш там точно по това време? За това момиче ли ще се жениш? Срамувам се от тебе, скъпи, тя е просто дете. Колко непривично за тебе, да тичаш след такива млади създания!
— По дяволите, Клари, не сменяй темата! Какво правиш в Лондон?
— Предложиха ми място в престижна лондонска трупа — обясни Клариса. — Но още не съм решила дали да приема.
— Дошла си по петите ми, не отричай!
— Мисли каквото си искаш. Защо не свалиш тези дрехи, скъпи? Можем да поговорим, след като се поздравим както трябва.
— Чакам обяснение — възрази Матю, не искайки да бъде оплетен в мрежата на нейната съблазън.
— Много добре — въздъхна Клариса. — Исках да видя съперницата си. Пет години ти доставям удоволствие, без да се оплаквам, с надеждата, че това ще продължи още много години. Ти ми принадлежиш, Матю Хоук, и никое малко момиченце няма да те отнеме от мене. Може да е аристократка, но никога няма да те задоволи така, както аз мога. Хайде, ожени се за това дете, ако трябва. Дефлорирай я, направи й дете, но в края на краищата пак ще дойдеш при мене. Неизбежно е.
— Единственото неизбежно нещо е тази проклета война, която се мъти между Англия и Америка. Трябва да се върна у дома навреме, за да преоборудвам корабите си, Клари, и имам нужда от парите на Лили Монтегю, за да го направя. Моля те, не съсипвай шансовете ми за този брак. Стой настрана от мене и Лили.
— Няма да ти се меся, Матю, сега, когато видях плахата ти малка годеница. Тя не може да ми съперничи. Хайде, ела в леглото, нека ти покажа колко много ми липсваше.
Тя протегна ръце, а в тъмните й очи се четеше обещание за дълги часове прекрасни игри, в които тя беше толкова изкусна.
Кръвта забуча в главата на Матю, докато се взираше във великолепните гърди на Клариса, спомняйки си безбройните пъти, когато тя му беше давала невероятна наслада. Клариса беше една от най-опитните любовници, които някога беше имал, затова я беше задържал цели пет години. Толкова добре се разбираха, а и тя никога не беше настоявала да се омъжи за него, макар той много добре да знаеше, че веднага би се вкопчила във възможността да стане госпожа Матю Хоук. Тя винаги го беше възбуждала, превръщайки го в парче мрамор веднага, щом го докоснеше. Понякога страстта го караше да я взема два или три пъти на нощ. Но тази вечер не изпитваше настоятелна потребност да спи с Клариса.
Поради някаква неясна причина умът му беше обсебен от Лили и предизвикателната й невинност. От години не беше имал жена, достатъчно млада, за да е девствена. Макар че мисълта да се люби с нея дразнеше сетивата му, той сериозно се съмняваше, че едно неопитно момиче ще го задоволи за дълго време. Клариса владееше страстите му; той копнееше за опитните й ръце и уста. Познанията й в областта на секса бяха изумителни. Но странно, многостранните дарби на Клариса сякаш не му влияеха точно тази вечер.
Тъмните й очи се присвиха, докато тя наблюдаваше Матю, внезапно осъзнала, че той най-вероятно ще я отблъсне. Нищо подобно не се беше случвало досега в дългата им, интензивна връзка. Двамата с него бяха свързани с коприненото въже на страстта и тя само трябваше да го дръпне, за да го привлече отново в ръцете си. Едно неопитно дете не можеше да й съперничи, помисли тя, хвърляйки изкусителни погледи към Матю. Щеше много да се учуди, ако разбереше, че точно в този момент сравнението с младежката красота и невинност на Лили не беше в нейна полза.