— Леони!
С натежало сърце Лили осъзна, че сега нищо няма да я спаси от женитбата.
4
Омъжена. Светът не изглеждаше по-различен, но Лили знаеше, че вече нищо няма да бъде същото. Независимо дали й харесва или не, тя вече беше госпожа Матю Хоук до края на живота си. Нещата бяха тръгнали много бързо, след като Леони неочаквано — или може би нарочно — се беше натрапила на пикника им. Един поглед към Лили, разрошена и оправяща дрехите си, беше пратил Леони направо в кабинета на Стюарт Монтегю, твърдо решена да унищожи остатъците от репутацията на Лили с вестта какво е видяла със собствените си очи. Стюарт ги чакаше, когато се върнаха двамата с Матю. Лили си пожела да беше могла да изтрие завинаги от паметта си последвалата сцена.
Стюарт Монтегю беше бесен, докато Леони се държеше странно спокойно и дори снизходително. Желанието й беше на път да се сбъдне. Стюарт най-накрая се убеди, че дъщеря му е разпуснато създание, което има нужда от строг съпруг, който да обуздае дръзкото й поведение. И тъй като беше избрала да развратничи с един американски парвеню, той трябваше да заплати със свободата си. Стюарт не желаеше да приеме друго извинение освен брак и Лили не виждаше начин да заобиколи желанията му. Той даде ултиматум, който Матю прие, и след две седмици се състоя сватбата им. Въпреки че зимата наближаваше, те трябваше да се качат на кораб и да заминат за Америка още същия ден.
Лили кипеше в безсилен гняв, когато си спомни как Матю беше се опитал да й се натрапи онзи следобед край потока. Ако имаше поне мъничко любов между тях, тя би могла да намери в сърцето си прошка за него, особено след като нищо не се случи. Но Леони и баща й бяха на друго мнение, затова в крайна сметка нямаше никакво значение, че Матю беше спрял точно преди да се възползва от нея. Но той явно беше получил желаното. Точно сега се намираше в кабинета на баща й заедно с него и с адвоката му, за да подпишат документите, необходими за прехвърлянето на нейното състояние в ръцете на Матю. Лили се запита какво ли би казал баща й, ако разбереше, че парите му ще бъдат използвани, за да се въоръжат кораби, за атаки срещу британската флота. Това сигурно нямаше да има никакво значение, каза си тя унило. Баща й беше доволен, щом Леони е щастлива.
Ако не беше Леони, размишляваше мрачно Лили, тя и баща й щяха да имат нормални, изпълнени с любов отношения. А вместо това тя беше принудена да се омъжи за един арогантен, безскрупулен човек, който не я обичаше, за мъж, който с пресметливо хладнокръвие се целеше в зестрата й. Беше нагласил цялото това представление от самото му начало, но още не беше спечелил. Можеше да вземе парите й, но само това щеше да получи от нея. Тя беше излязла от училище като наивно момиченце, но в следващите седмици беше научила много неща за живота. Стана жертва веднъж, но нямаше да го допусне втори път В ръкава си криеше доста изненади за капитан Матю Хоук.
Колко странно, помисли Лили, да гледа как родният й град изчезва в далечината, знаейки, че може би никога повече няма да го види. Облегна се на перилата на „Горделивата“, потръпвайки в студения ноемврийски въздух, и устреми поглед към избледняващата брегова линия, докато Матю стоеше до нея, небрежно обгърнал раменете й с ръка. Тя се закле, че този мъж никога няма да означава нещо за нея. Хитрините му бяха спечелили нейното вечно презрение — и нещо по-лошо.
На борда на американския шлеп „Горделивата“ имаше десетина пътници, но на тях с Матю им беше дадена най-добрата каюта, благодарение на факта, че бяха младоженци. Не беше особено голяма, но удобна и достатъчно просторна за двама души и багажа им. Леглото, достатъчно широко, за да побере едрата фигура на Матю, накара Лили да се изчерви. Беше се надявала да им дадат отделни каюти, но разбра, че Матю не е от хората, които допускат някой да им отказва нещо. Както и да е, това не й попречи да прави планове. Тялото й си беше нейно и ако искаше, можеше да му го откаже. Според нея парите, които беше донесла като зестра на Матю, й даваха правото да определя условия и точно това смяташе да направи.
— Искаш ли да поръчаме да ни донесат вечеря вътре? — запита Матю, когато тя се извърна и тръгна по пътеката, водеща към каютата им.
Гласът му беше нисък, тъмните му очи блеснаха в предчувствие.
— Не — изрече бързо Лили. — Бих искана тази вечер да се запозная с другите пътници.
Сърцето на Матю заби сякаш в гърлото му, но той се опита да преодолее разочарованието. От деня, когато неуспешно се беше опитат да съблазни Лили, мислеше само за едно — как да притежава тялото й. Пръстите му искаха да изследват всеки инч от девствената й плът, искаше да я доведе полека до кулминация с ръце и уста, преди да се вмъкне в стегнатата й ножница. Искаше да я докосва навсякъде, да наблюдава лицето й, когато я води към страстта, да я научи как да му доставя удоволствие. Искаше… Проклятие! Беше станат толкова твърд само като мислеше за нея, за това, което искаше да прави с нея, и се наложи да оправи панталоните си, за да облекчи възбуденото си тяло.