Лили много добре знаете какви са намеренията на баща й относно нейното бъдеще, но я заболя, като чу Леони да ги изрича.
— Едва наскоро се прибрах у дома — изстреля отбранително Лили. — Татко ще…
— Баща ти иска най-доброто за тебе, естествено — прекъсна я Леони. — И двамата искаме едно и също. Няма да те дадем на първия срещнат. Ти си единствена наследница, благодарение състоянието на майка ти и на факта, че баща ти няма мъжки наследник. Зестрата ти е изключително щедра. Достатъчно, за да привлече най-добрите кандидати.
— Татко ме обича — заяви храбро Лили с предизвикателно вдигната брадичка. — Той няма да ме насилва да се омъжвам, ако аз не желая.
Сърцето й заби като лудо при мисълта, че може да се омъжи за човек, когото не познава и никога няма да обича.
— Глупаво момиче — упрекна я Леони. — Стюарт заслужава да бъде щастлив. Отдавна живее самотен и възнамерявам да променя това. Време е да си намериш собствено място в обществото. Нека някой друг поеме грижата за тебе и наследството ти.
— Леони, защо да не можем да живеем всички заедно в разбирателство? Защо трябва да се махна оттук? Аз… обещавам да не ви се меся в живота.
— Само се погледни, Лили. Хайде, погледни се добре — каза Леони, когато Лили хвърли бегъл поглед към огледалото. — Не виждаш ли това, което баща ти и аз ясно виждаме?
— Какво… какво виждаш? — запита Лили, поглеждайки несигурно към отражението си.
— Виждам една напълно пораснала жена. Жена, узряла за брак. Довечера всички мъже на бала ще видят, че си или твърде глупава, за да го осъзнаеш, или просто не искаш да признаеш очевидното. Тялото ти говори красноречиво, че си готова за мъж, независимо дали ти го осъзнаваш или не.
— Как смееш! — изсъска Лили, шокирана от грубия намек на Леони. — Как смееш да ми говориш такива неща. Не знам за какво говориш. Не всички са като тебе. Всеки глупак може да забележи, че баща ми е оглупял покрай тебе. Едва успява да си държи ръцете далече от тебе. Мисля, че си… отвратителна!
Леони се засмя и пищната й уста се изви весело, когато си припомни собствените си преживелици. Омъжена на петнадесет години, майка на шестнадесет и вдовица на двадесет. Сега, на двадесет и осем години, Леони беше пищна блондинка, средна на ръст, с красиви сини очи и млечнобяла кожа, на каквато тайно се възхищаваше Лили. Фигурата й, малко пълничка в сравнение с източената снага на Лили, беше смятана за съвършена според критериите на деня. Добре подпълнените й гърди, тънката талия и щедрите хълбоци бяха омагьосали Стюарт Монтегю, който почти си беше загубил ума по щедро надарената вдовица. Беше я преследвал неотстъпно, докато тя не се беше съгласила да стане негова.
— Може да съм отвратителна, Лили, но чуй добре думите ми, защото баща ти и аз ще се оженим след два месеца, въпреки неодобрението ти. Преди да дойде този ден, очаквам да си излязла от тази къща и да си имаш собствен съпруг. Когато се оженим, Стюарт няма да има време за тебе, защото ще има не само мене, но и моята Ейми, за да излива върху нас своята любов и привързаност.
— Два месеца! — ахна Лили. — Нима очакваш да взема решение за бъдещето си само за два месеца? Как мога да направя избора си, когато знам толкова малко за мъжете?
— Това е причината за бала довечера, скъпа. Много умно от страна на баща ти, да поднесе каймака на лондонското общество в краката ти? Нагласи се възможно най-добре — добави тя, — защото е твърде възможно тази вечер да срещнеш бъдещия си съпруг.
Скоро след това Леони излезе от стаята, за да остави на Лили да довърши подготовката си за бала. Ядосана и разстроена, тя можеше само да се разхожда напред-назад. Как смеят да я излагат така на показ пред тълпа перспективни ухажори като стока, поставена на витрина, размахвайки щедрата й зестра като примамка! Независимо какво щеше да реши баща й, Лили смяташе да докаже, че не е марионетка, която послушно се подчинява на някакъв кукловод. Тя имаше собствен разум и идеи за бъдещето си. А това бъдеще със сигурност не представляваше живот на покорна съпруга и изтривалка под краката на някой мъж, докато той пилее състоянието й както си иска!
Изведнъж една хитра усмивка повдигна ъгълчетата на пълните й устни, когато в ума й се настани една идея. Тя беше направо възмутителна. Но отчаянието често пъти кара хората да действат напълно в разрез с характера си. Баща й искаше дъщеря му да стане популярна и точно това щеше да направи тя. Фактически за нея щеше да заговори цял Лондон! Възнамеряваше да флиртува съвсем очевидно. Щеше да се държи скандално и да предизвиква всички мъже, докато не накара всички да търчат с изплезени езици подир нея. Нямаше да спре, докато репутацията й не бъдеше безвъзвратно компрометирана, за да не я поиска никой мъж. Преди да свърши вечерта, закле се тя, никой уважаващ себе си мъж нямаше да се осмели да поиска ръката й от страх да не стане рогоносец още преди да е изсъхнало мастилото на брачния договор. Тя знаеше, че слухът за дръзкото й поведение те се разнесе доста бързо, докато дори щедрата й зестра не бъде в състояние да й осигури съпруг.