— Спри! Спри веднага!
Смаян, Матю замря, поглеждайки към нея. Лицето й беше зачервено от сексуална възбуда и той би се заклел, че тя се наслаждава на онова, което правеше с нея.
— Не искаш да кажеш това — измърмори той дрезгаво.
— Напротив. Надявах се да имаме отделни каюти, за да избегнем всичко това — заяви Лили.
Сведе поглед, не можейки да понесе яростта в тъмните очи на Матю.
— Какво имаш предвид с „всичко това“? — Ледената нотка в гласа му накара Лили да потръпне. — Женени сме, забрави ли? Женените обикновено спят в едно легло.
— Получи всичко, което можеш да вземеш от мене — изрече твърдо Лили. По решително вдигнатата й брадичка Матю позна, че говори напълно сериозно. — Бракът ми с тебе не беше по мой избор. Взе състоянието ми, остави тялото ми на спокойствие.
— Не искам да те наранявам, малката ми, но толкова желая да се любя с тебе — каза Матю с нисък, нежен глас. — Нямам търпение за това, още от вечерта, когато се запознахме и ти се държа като лекомислена малка вещица.
— Нямал си търпение да се добереш до парите ми — възрази разгорещено Лили.
— Сериозно говориш, така ли? — нападна я Матю.
Беше толкова възбуден, че искаше да разкъса предвзетата, лишена от сексапил нощница и да я похити, независимо дали тя го желае или не.
— Колко умно от твоя страна да го отгатнеш — подигра му се Лили, плясвайки ръцете му, за да го накара да ги дръпне от нея. — Ако бъда принудена да споделям това легло с тебе, тук няма да има нищо друго освен сън.
— По дяволите, Лили — изруга Матю, разкъсван от пристъпа на страст. — Ти не си единствената жена на този кораб. Всички жени са благословени с едно и също и повечето са склонни да го използват. За какво ми е едно незряло дете като тебе, когато има истински жени, готови да спят с мене? На тебе ти трябваше съпруг, а на мене ми трябваха парите ти. Спомни си, никога не съм обещавал да бъда верен.
— Каза го съвършено ясно, още от самото начало, че се интересуваш от мене само заради парите ми — поде Лили, наранена от думите му. Нима верността не беше част от брака? — Докато аз, Матю Хоук, нямах никаква причина да те искам. Остана ми само моята гордост и тялото ми, и няма да ти позволя да ми ги отнемеш.
Гняв бушуваше в тялото на Матю, когато скочи от койката и се вгледа в Лили.
— Дръж си проклетата девственост, не ми е дотрябвала — изсъска той вбесен. — Но искам да ме погледнеш, Лили, добре ме погледни.
Лили нарочно държеше погледа си отвърнат от голотата му. Но Матю беше безпощаден. Стисна здраво лицето й в шепите си и обърна главата й, за да погледне към него. Тя отчаяно се опита да се съсредоточи върху лицето му, но той натисна главата й надолу, докато тя се изравни с мъжествеността му, дръзко сочеща напред. Лили искаше да затвори очи, но нещо извратено и тъмно в нея я караше да се взира в невероятната гледка, каквато представляваше един възбуден мъж. Беше плашещо, беше прекрасно; великолепно, възхитително създание от неогъваема стомана в нежна, кадифена плът. Тя ахна и преглътна конвулсивно, опитвайки се да отмести буцата, която беше заседнала на гърлото й.
Матю беше доволен от реакцията й, но още не беше свършил с нея. Стисна ръката й и я накара да го докосне, сви пръстите й около пулсиращата ерекция.
— Това чувства мъжът, когато иска жена — каза той, нарочно предизвиквайки я с грубостта си.
— Матю, недей!
Тя облиза пресъхналите си устни, не можейки да откъсне очи от онова място, което ръката й едва обгръщаше.
— Не се тревожи, Лили, няма да те насилвам, но един ден ще ме молиш за това. Ти не си студена жена и някой ден ще закопнееш за мъжко докосване, ще искаш някой да те люби. Но те предупреждавам, не ми слагай рога. Ти си моя и независимо дали споделяш леглото ми, никой няма да има тялото ти вместо мене.
— Защо е редно мъжете да бъдат неверни, но не и за жените? — нападна го Лили в пристъп на гняв. Независимо какво правеше Матю, тя никога нямаше да престъпи брачните си клетви, но нямаше намерение да му го признава. — Ако си намериш любовница, и аз ще направя същото.