За съжаление, Лили не вземаше предвид всички последици от този си импулсивен план. Това не само щеше да вбеси баща й и да го отчужди от нея, но щеше да даде на Леони още една причина да бърза да се отърве от доведената си дъщеря. Но Лили не се задълбочи върху евентуалните резултати от прибързания си план, който вървеше против истинската й природа и против всичко, на което я бяха учили. Важното беше да спечели време. Време, за да се огледа и да избере мъж по свой вкус. Мъж, когото да обича.
Твърдо решила, че никои няма да попречи на плановете й, тя започна да си придава вид на извънредно фатална жена. Камериерката й по някакво чудо беше успяла да укроти непокорната маса къдрици на главата й в каскада от рула и букли, здраво пристегнати с украсената с диаманти и изумруди диадема, която някога беше принадлежала на майка й. Само нарочно оставените тук-там тънки кичурчета създаваха прекрасна рамка за очарователните черти на лицето й.
Роклята, съвършено творение от яркозелен сатен, оставяше шията и раменете й изкусително разголени. Тънък воал, изкусно надиплен, прикриваше част от деколтето на прилепналия корсаж, което слизаше под остър ъгъл в предната част на роклята. Огромни буфан ръкави украсяваха горната част на ръцете, а щедро разкроената пола беше повдигната на места, за да разкрие привлекателни късчета от златистата фуста. Златни пантофки и ръкавици допълваха прекрасния тоалет.
Когато направи пирует пред огледалото, Лили видя в него една красива жена, каквато досега не беше виждала. Почукването на вратата прекъсна омайния момент. След любезно изречената от Лили покана в стаята влезе Стюарт Монтегю. Дъхът му спря в гърлото, щом зърна красивата си дъщеря, и гледката го накара да се закове на място. Никога не беше виждал такова прекрасно видение. Как е възможно това разкошно създание да е неговата дъщеря, запита се той смаян. Като че ли едва вчера беше изпратил във Франция едно рошаво девойче с щръкнала опашчица на главата, а сега виждаше пред себе си млада дама, очарователна и култивирана. Не беше предполагал, че ще завари такава възхитителна красавица. Цял Лондон щеше да падне в краката й, точно както беше предсказала Леони.
— Скъпа — изрече гордо лорд Монтегю, — не можеш да си представиш колко си красива и колко много приличаш на прекрасната си майка.
— Благодаря, татко — изчерви се Лили, поласкана въпреки решението си да осуети плановете на баща си относно нейното бъдеще.
— Всички мъже довечера на бала ще полудеят по тебе — продължи той. — Ще можеш да избираш измежду каймака на лондонските ергени. А ако предпочиташ по-зрели мъже, ще има и няколко такива, които си търсят съпруга. Малко жени имат подобен шанс да избират сред такъв широк кръг от обожатели.
Устните на Лили се извиха в презрителна гримаса и тя нарочно се извърна настрани. Нима баща й не разбираше, че тя не иска да бъде изложена на показ като породиста кобила? Нима не разбираше, че тя копнее да прекара повече време с него в собствената си къща, без намесата на Леони? Необходимо ли беше да се жени набързо, когато сърцето й копнееше за бащината обич?
— Не си търся съпруг, татко — изрече тя с тихо достойнство. — Няма да се омъжа без любов и никак не е вероятно да намеря любовта на бала тази вечер. Не ме разбирай погрешно, аз искам да се омъжа. Искам дом и деца, но още съм млада. Нямаше ме четири години и искам да прекарам известно време в собствения си дом, преди да отида в дома на съпруга си.
Погледът на Стюарт Монтегю омекна, но само за момент. Две жени под един покрив нямаше начин да се спогодят, а Леони вече му беше дала ултиматум. Ако дъщеря му не излезе от дома, тя няма да се омъжи за него. А той не можеше да я изгуби. Беше полудял по младата вдовица, която мъдро беше отказала да спи с него, преди да се оженят. Той вече не беше млад, нямаше години пред себе си, в които да търси щастието. Времето минаваше, а Леони му предлагаше повторна младост. Не можеше да се откаже от нея — все едно да се откаже от храна и вода. Леони му беше необходима, искаше я със страст, която му напомняше за младостта, искаше да задържи това чувство, докато животът му позволи. Ако това означаваше да намери съпруг за красивата си дъщеря, така да бъде.