На Лили никак не й харесваше това, което правеше, но тя все пак продължи с изпълнението на дръзкия си план. Добре съзнаваше какви клюки се носят около нея, очакваше баща й да избухне и да я изгони от приема. Не й харесваше да се държи така, не харесваше и впечатлението, което създаваше у приятелите на баща си. Но за да постигне целта си, трябваше да се примири, че ще й лепнат етикета „разпуснато момиче“. Макар че вече беше късно да мисли за последиците, тя горещо се надяваше поведението й да не съсипе завинаги живота й. Лондончани бяха празноглава тълпа. Щяха да я обсъждат само докато не се появеше нов обект за разговори. Замоли се по-скоро да се случи нещо, за което да се хванат клюкарите.
Въпреки съмненията, тя беше доволна от начина, по който се справяше с плана си, и от оживлението, което беше породила. Но при последния танц, преди полунощната вечеря, самообладанието й беше подложено на сериозно изпитание.
Той се появи за своя танц. Тайнственият, замислен мъж, който я наблюдаваше през цялата вечер.
Досега само Хоумър Фентън беше успял да наруши равновесието й. Когато поднесе хладни устни на дръзкия младеж, тя очакваше непорочна лека целувка, но вместо това се намери смазана в прегръдката му и буквално пометена от изблик на страст. Наложи й се да прояви забележителна сръчност, за да не позволи на ръцете му да стигнат до гърдите й, и донякъде се справи. Неопитността я беше направила непредпазлива, но след това неприятно преживяване Лили бързо се научи да разпознава признаците и предприе мерки, които охладиха ентусиазма на следващите й партньори след Хоумър, като им позволяваше само кратка целувка по устните.
Лили загледа предпазливо как дългите, мускулести крака на последния й партньор бързо скъсяват разстоянието помежду им. Тази вечер беше научила много неща за мъжете и жените, но някъде вътре в нея се надигаше убеждението, че този млад мъж може да я научи на неща, каквито една непорочна млада дама не би трябвало да знае. Движенията му бяха свободни и непринудени, гледката на тесния му ханш, обгърнат в прилепнали черни панталони, накара бузите й да почервенеят. Той се приближи плътно до нея, когато погледът й се вдигна нагоре, за да проследи широките му гърди и да се спре на устните му. Долната беше малко по-пълна от горната, придавайки му замислено и малко тайнствено изражение. Лицето му беше силно загоряло, а очите — по-черни и от най-черната нощ. Те се взряха в нея така напрегнато, че тя почувства как се сгорещява отвътре и устата й пресъхва.
— Вярвам, че това е моят танц, госпожице Монтегю.
Гласът му, дълбок и чувствен, накара тръпка да пробяга внезапно по тялото на Лили и тя се направи, че се вглежда внимателно в балното си тефтерче, за да има време сърцето й отново да започне да бие в нормален ритъм.
— Капитан Матю Хоук? — запита тя, възвръщайки равновесието си.
Матю кимна, докато я отвеждаше с неподозирана лекота към другите танцуващи двойки. Беше приятно изненадан от звученето на гласа й. Беше прекрасно нисък, но нежен и музикален. Лекото задъхване й придаваше чувственост, която му пречеше да се съсредоточи. Ръцете му, сякаш водени от собствена воля, се сключиха властно около нея, привличайки я по-близо, отколкото допускаше приличието.
На Лили й се стори, че капитан Хоук я притиска твърде много към себе си, но понеже това отговаряше на настроението й и на обстоятелствата, тя не го отблъсна. Вместо това започна скрито да го проучва изпод дългите си, гъсти мигли с цвета на старо злато. Сметна го за доста красив, макар и малко грубоват, и несъмнено по-мъжествен от всеки мъж, когото досега беше виждала. Лъхащото от него здраве и авторитетният му вид й харесваха, макар с облекчение да мислеше, че никога няма да стане негова плячка.
Дори облеклото му го отличаваше от останалите. Вместо да се премени като натруфен паун, в лъскав сатен и кадифе, като повечето присъстващи в залата мъже, той беше облечен просто, но елегантно в черни панталони, които го обгръщаха плътно в ханша и бедрата, и лъскави черни ботуши до коляното. Прекрасно скроен жакет обхващаше масивните му рамене над снежнобялата дантела, която скриваше силните му ръце с дълги пръсти. Лили трепна, без да иска, представяйки си колко силни са тези големи, загорели китки. Мрачният му, пронизителен поглед така я смущаваше, че тя не разбра как той неусетно я отвежда към вратата за градината. Едва когато усети мириса на розите и почувства хладния ветрец да докосва пламналата й кожа, Лили разбра, че е навън. Отбеляза колко ловко се беше движил той, необичайно за мъж с неговия ръст.