— Капитан Хоук, твърде много си позволявате — изрече тя високомерно, обръщайки се, за да тръгне към къщата.
Поради някаква необяснима причина капитан Матю Хоук излъчваше опасност, каквато не беше усетила с никого от предишните си партньори по танц, които беше дразнила и предизвиквана.
Тя почувства някаква трудно доловима разлика, която го отделяше от нахалните млади мъже, които цяла вечер безсрамно беше тормозила и измъчвала. Авторитетният му вид и властното му присъствие налагаха предпазливост и Лили инстинктивно разбра, че фината съблазън, която беше прилагала тази вечер, няма да подейства на Матю Хоук.
— Хайде, госпожице Монтегю, нима ще ми откажете това, което драговолно дарявахте на почти всички присъстващи мъже тази вечер?
Лили пребледня. Знаеше какво си мислят всички за нея, защото нарочно беше преследвала точно този ефект през цялата вечер, но изречено от Матю Хоук, й прозвуча доста по-зле. Златистите й очи се присвиха, а после се отвориха широко, когато я обхвана внезапен гняв.
— Как смеете, сър! Колко отвратително от ваша страна да петните репутацията на една дама, като повтаряте злонамерени клюки!
— Клюки ли, госпожице Монтегю? — запита Матю с хладно високомерен тон. В изражението му се долавяше лек укор, който обаче само още повече разпали гнева на Лили. — Наблюдавам ви от момента, когато започнахте малката си игричка, и в крайна сметка загубих броя на мъжете, които развличахте тук, в градината. Има ли нещо у мене, което не харесвате и което ме прави недостоен за вашето… внимание?
— Най-малкото сте груб и безсрамен — изрече разпалено Лили, отмятайки медноцветните си къдрици. — И самонадеян — прибави, намирайки най-накрая думата, с която най-точно да опише поведението му. — А сега, ако ме извините…
— Не знам каква игра играете, госпожице Монтегю, но ще видите, че съм майстор на всякакви игри, която и да изберете. И налагам собствени правила, както ще узнаете с времето.
Лили нямаше време да отговори или дори да реагира, когато Матю я дръпна в гъстите сенки, пленявайки устата й въпреки енергичните й протести. Целувката му не беше нежен допир на устните; не приличаше на нищо, което Лили досега беше изпитата. Беше предизвикателна, възбуждаща, търсеща. Разтърсваща самата й душа. Тя трепна, когато усети върхът на езика му да разтваря устните й и да прониква в устата й с неджентълменска настоятелност. Завладяна и напълно покорена от мъжкия му магнетизъм, Лили наистина се убеди, че Матю Хоук налага собствени правила и се ръководи от тях.
Изпъшквайки възмутено, тя накрая успя да се отдръпне. Никога не бяха се държали с нея така оскърбително, дори и онзи невероятно нахален Хоумър Фентън.
— Какво си мислите, че правите, капитане? — изфуча тя оскърбено, разтърсвайки палите си в пристъп на възмущение.
— Вземам си наградата — изрече гладко Матю. — Точно както другите ви партньори си взеха тяхната.
Арогантната му усмивка я вбеси.
— Вие сте… вие сте… отвратителен.
— Дамите са ме наричали с много епитети, но никога отвратителен.
— Тогава значи не познавате много дами! — нападна го Лили.
— О! Значи вие се смятате за такава?
— Разбира се!
— Тази вечер тук има доста хора, които биха оспорили това твърдение. Например баща ви. — Матю замълча, наблюдавайки играта на емоциите по изразителното лице на Лили. Проклятие, колко красива беше тази девойка! — Питам се какво ли сте намислили, млада госпожице.
— Намислила съм нещо, но то със сигурност не е ваша работа — възрази Лили.
— Грешите, малката, защото всичко, което ви засяга, е моя работа. — Той не й даде време да помисли над странното му изявление, привличайки я обратно в прегръдките си, и тялото му се озова толкова близо до нейното, че тя усещаше копчетата на жакета му да отбелязват вдлъбнатинки по нежната кожа на разголените й гърди.
Писъкът на протест така и не успя да излезе от устните й, защото силата на целувката му отне въздуха от дробовете й. Когато целувката му стана по-дълбока и езикът му проникна зад бариерата на устните й, гневът й се превърна в изгаряща ярост. Призовавайки всяка частица от силите си, Лили откъсна устни от неговите и се взря в него така, сякаш виждаше някакво дяволско изчадие.
Задъхана, трепереща и вбесена от неговата атака срещу сетивата й, тя изведнъж осъзна, че ръцете на Матю бродят по тялото й, от кръста до стегнатото седалище, преди да се върнат върху белите полукълба на гърдите й, подаващи се от деколтето.