Илюзия или не, Джарлаксъл определено оценяваше красотата пред очите си.
— Беше творение на Зенги — по-скоро заяви, отколкото попита драконката, превърната в жена.
— Наистина изглежда така — отвърна елфът, отмятайки широкополата си шапка и разкривайки голата си глава, докато се покланяше превзето.
— Беше — заяви Илнезара напълно убедено. — Проследихме създаването й, докато отсъстваше.
— Отсъствах? Имате предвид докато бях вътре в кулата. Отсъствах по ваше настояване, моля, припомнете си го.
— Не беше обвинение, нито пък привързахме с изпращането на теб и приятеля ти да разследвате. Сестра ми попадна на още малко информация, съвсем внезапно и неочаквано. Все още не знаем как това творение е било създадено, но вече знаем, съвсем естествено, че наистина е било създадено и знаем от кого.
— Беше книга, велик и древен том — отвърна Джарлаксъл.
Илнезара започна да се надига от креслото си, но се овладя навреме. Не можеше да се отрече проблясъкът на интерес в сините й очи, затова елфът не продължи и я остави да се замисли. Все така спокоен и неподвижен, позволявайки момент на мълчание, така че интересът на Илнезара да се усили.
— Покажи я тогава.
— Не мога — призна елфът. — Кулата бе създадена от магията на книгата и се контролираше от силите на лич. За да го победим, двамата с Артемис трябваше да я унищожим. Нямаше друг начин.
Илнезара потрепери.
— Жалко — каза тя. — Книга, написана от Зенги, би била много интересна, полезна… и изгодна.
— Кулата трябваше да бъде разрушена. Нямаше друг начин.
— Ако бяхте убили лича, резултатът щеше да е същият. Кулата щеше да умре, па макар и без да се разпада, но никоя от другите й защити нямаше да ви атакува. А дори би било възможно двете със сестра ми да дадем кулата на вас с Ентрери като израз на благодарността ни.
Въпреки празното обещание Джарлаксъл забеляза, че в гласа на драконката се усеща немалка доза раздразнение.
— Лесна задача? — отвърна той, позволявайки сарказмът да надделее в гласа му.
Илнезара прочисти гърлото си, махна презрително с ръка и каза:
— Ставаше дума за незначителен магьосник от Хелиогабалус. Глупак на име Херминикъл Дюпердас. Нима е възможно мъж с подобно име да уплаши великия Джарлаксъл? Може би двете със сестра ми сме надценили теб и човешкия ти приятел.
Джарлаксъл направи нов поклон.
— Незначителен приживе, може би, но личът си е лич, в крайна сметка.
Драконката отново прочисти гърлото си и завъртя сините си очи.
— В най-добрия случай беше посредствен магьосник — много от колегите му ученици го считаха за пълен новак. Дори в немъртвото си състояние не би могъл да бъде прекалено страховит противник за такива като вас двамата.
— Самата кула се надигна в негова защита.
— Не ви изпратихме там, за да разрушите мястото, а да го разучите и да пооткраднете това-онова смъмри го Илнезара. — И ние можехме да го разрушим съвсем лесно.
— Моля, направете го следващия път.
Драконката присви очи, припомняйки на Джарлаксъл, че ще е мъдро, ако си мери приказките.
— Ако не печелим от услугите ти, Джарлаксъл, значи нямаме нужда от теб — предупреди Илнезара. — Наистина ли желаеш това?
Последва трети поклон.
— Не, милейди. Разбира се, че не.
— Херминикъл е открил книгата и я е подценил — обясни Илнезара, сякаш бе забравила за несъгласията им. — Прочел я е, както биха направили обикновено глупавите и любопитни магьосници, и тя го е погълнала, отнемайки магията и жизнената му сила. Книгата го е привързала към кулата, както самата кула се е привързала към него. Когато сте унищожили връзките книгата — сте откраднали споделената от двамата сила и сте унищожили както кулата, така и лича.
— Какво друго бихме могли да направим?
— Ако бяхте убили лича, може би кулата щеше да се разруши — включи се друг женски глас, една идея по-дълбок, по-малко женствен и по-немелодичен от този на Илнезара. Джарлаксъл не бе особено изненадан да види как Тазмикела излиза иззад един параван в дъното на голямата претрупана стая. — Но най-вероятно нямаше, независимо че щяхте да сте унищожили силата, която й даваше живот и форма. И в двата случая опасността щеше да е преминала, но книгата щеше да оцелее. Нима Илнезара още не ти го е обяснила?