— Моля, научи този урок и го запомни добре — инструктира го Илнезара и игриво добави — за следващия път.
— Следващ път? — на Джарлаксъл не му се наложи да симулира интерес.
— Появата на тази книга потвърждава онова, което вече подозирахме — обясни Тазмикела. — Някъде в пустошта на Вааса е открито съкровище на краля вещер. Артефакти на Зенги се появяват из цялата земя.
— Случвало се е и преди в годините след падението му — продължи Илнезара. — От време на време някоя от тъмниците на краля вещер бива открита, някое от мазетата отворено, или пък племе чудовища е победено, и победителите откриват сред зверовете оръжия, жезли или други магически предмети, които глупавите създания не могат да оценят.
— Подозираме, че една от библиотеките на Зенги, може би единствената му библиотека, е била обрана наскоро — добави Тазмикела. — Две книги за изкуството на некромантията — истински томове, а не типичните бълнувания на самодоволни глупави магьосници — бяха закупени в Хълмовете на Полуръста преди не повече от месец.
— От вас, предполагам — отбеляза Джарлаксъл.
— От нашите агенти, естествено — потвърди Илнезара. — Агенти, които за момента са ни донесли повече печалба, отколкото вие двамата с Ентрери.
Джарлаксъл се засмя на обидата и отново се поклони.
— Ако знаехме, че убивайки лича, ще запазим книгата, щяхме да се сражаваме с чудовищното създание още по-ожесточено, уверявам ви. Простете ни липсата на опит. Отскоро сме в тези земи и разказите за краля вещер са все още новост за нас.
— Подозирам, че липсата на опит не е сред недостатъците на Джарлаксъл — отвърна Тазмикела и тонът й разкри на мрачния елф, че тя подозира, че може би Джарлаксъл крие нещо от скорошното си приключение в кулата.
— Но не се плашете, уча се бързо — отвърна той. — И се страхувам, че аз — ние — не можем да повторим грешките си с кулата, ако се появи друга.
Той протегна напред ръкавица, черна, съшита с червени конци, и я обърна така, че да покаже дупката на дланта.
— Цената, която плати артефактът, за да победи магията на книгата.
— Нима това е ръкавицата, която върви с могъщия меч на Ентрери? — попита Тазмикела.
— Тъй е, макар мечът да няма власт над него, със или без ръкавицата. Всъщност след срещата със сянката вярвам, че мечът го харесва. Все пак нашето пътешествие се оказа твърде скъпо, защото ръкавицата имаше много други ценни употреби.
— И какво искаш да направим по въпроса? — попита Илнезара.
— Да ни компенсирате? — посмя да попита мрачният елф. — Няма съмнение, че сме отслабени без ръкавицата. Защитите ни срещу използващите магия са силно намалени. Несъмнено това не би било от полза, имайки предвид задълженията ни към вас.
Сестрите се спогледаха с усмивка.
— Щом този том се е появил, можем да очакваме и други артефакти на Зенги — каза Тазмикела.
— Това, че книгата е стигнала толкова на юг, ни подсказва, че някой във Вааса е открил съкровищница от артефакти на Зенги — добави Илнезара. — Подобни могъщи магически предмети не обичат да стоят скрити. Те откриват начин да се появят отново и отново за ужас на света.
— Интересно… — започна мрачният елф, но Тазмикела го прекъсна.
— Повече, отколкото осъзнаваш — настоя тя. — Вземи приятеля си, Джарлаксъл, защото пътят ви очаква — път, който може да се окаже доста доходоносен за всички ни.
Не беше молба, а искане и тъй като сестрите в крайна сметка бяха дракони, не бе искане, което елфът смяташе да пренебрегне. Той обаче усети и нещо друго в тембъра на сестрите, което го заинтригува поне толкова, колкото остатъкът с формата на череп от творението на Зенги. Имитираха вълнение, сякаш велики приключения и потенциална печалба очакваха всички тях, но зад това Джарлаксъл ясно долавяше нещо друго.
Двете могъщи драконки бяха уплашени.
В далечната студена северна земя на Вааса, втори череп, много по-голям от първия, сияеше алчно. Бе почувствал остро падението на малката си сестра в Дамара, но не с ужаса на някой, загубил член на семейството. Не, далечните събития бяха просто в реда на нещата. Другият череп, човешкият череп, беше незначителен и слаб.
Освен всичко останало онова, което далечният остатък от божествеността на краля вещер бе узнал, бе, че силите могат да бъдат пробудени — че силите ще се пробудят. Твърде дълго време бе изминало в умовете на глупавите човеци и онези другите, които бяха победили Зенги.