— Тогава приключвай с мен — отвърна тя.
Джарлаксъл погледна към Ентрери и забеляза, че приятелят му почти не обръща внимание. Той измъкна ножа и се стрелна към изхода на тунела и четиримата, които така глупаво бе оставил сами.
Магическият й щит абсорбира голяма част от удара, но въпреки това мълнията на Кантан я запрати към една стена.
— Ще боли по-малко, ако отслабиш защитите си и приемеш неизбежното — отбеляза магьосникът.
Отстрани Олгерхан за пореден път се опита да се добере до Кантан и Атрогейт отново бе там, за да го блокира.
— Тя е основата на замъка — каза Кантан на едрия разгневен полуорк. — Когато загине тя, ще загине и звярът на Зенги.
Олгерхан изръмжа и нападна — или по-скоро се опита, но Атрогейт го изрита в глезените и го запрати на земята с лице към пода.
— Остави нещата да се случат — предупреди го джуджето. — Тук няма възможности за избор.
Олгерхан скочи на крака и яростно замахна със сопата си към джуджето.
— Е, добре тогава — каза джуджето и с лекота избегна сечащия удар. — Правиш погрешен избор.
— Приключвай с твърдоглавия глупак — инструктира го Кантан и спокойно запрати срещу Арраян серия щипещи, блестящи снаряди.
Магьосницата полуорк бе издигнала достатъчно щитове, за да отклони основната част от атаките, но непрестанният порой я караше да отстъпва и тя беше безпомощна, нямаше и шанс за контраатака.
За Олгерхан гибелта се приближаваше дори по-бързо. Полуоркът бе добър и завършен боец по стандартите на Палишчук, но срещу Атрогейт не бе нищо повече от сечащ новак, а в отслабеното си състояние даже не бе обещаващ. Замахна отново и бе блокиран, после се опита да нанесе тромав страничен удар.
Атрогейт се плъзна под замахналата сопа, като въртеше и двата си боздугана. Оръжията на джуджето се стовариха тежко и почти едновременно върху външната част на коленете на Олгерхан. Преди краката му дори да успеят да се подгънат, Атрогейт скочи напред и заби челото си в слабините му.
Олгерхан се преви одве, а Атрогейт засили нагоре един от боздуганите, така че веригата се уви около врата на полуорка, а тежката топка го удари в лицето. Със завъртане и внезапно грубо дръпване, което счупи кост, Атрогейт преметна Олгерхан през рамо и го запрати безпомощен на земята.
— Олгерхан! — извика Арраян и също залитна и падна на колене.
Кантан наблюдаваше сцената с голям интерес.
— Свързани са по някакъв начин — размишляваше на висок глас. — Физически. Може би освен кралица замъкът има и крал.
— Човекът идва — извика Атрогейт щом погледна покрай Кантан към коридора.
„Стига размишления“, каза си магьосникът и се възползва от слабостта на Арраян, за да запрати още едно заклинание, пълна с киселина магическа стрела.
Тя проби защитната й сфера, удари я в стомаха и я събори в седнала позиция до стената. Арраян извика от болка и се опита да сграбчи дребното оръжие с треперещи ръце.
— Убий го щом влезе — инструктира го Кантан.
Магьосникът изхвърча от стаята през един от страничните коридори, точно когато Ентрери нахлу.
Убиецът погледна към Атрогейт, към Олгерхан и към Арраян, после обратно към джуджето, което се приближаваше неотклонно с развъртени боздугани. Атрогейт сви рамене.
— Предполагам, че това е начинът, по който трябва да свършат нещата — каза джуджето почти извинително.
Елъри държеше ръцете си разперени настрани, без да знае какво се предполага да направи.
— Вземай оръжието си и да се махаме — каза й Джарлаксъл.
Тя го изгледа за няколко мига, после се наведе да вземе брадвата, като през цялото време гледаше към Джарлаксъл сякаш очакваше да я нападне.
— О, вдигни я — каза мрачният елф.
Въпреки това Елъри се поколеба.
— Нямаме време за това — каза Джарлаксъл. — Ще нарека малката ни битка недоразумение, и съм убеден, че в момента я виждаш по същия начин. Освен това сега вече знам номера ти — а той е прекрасно движение! — и ако отново се изправиш насреща ми, ще те убия. — Спря се и я изгледа похотливо. — Може би ще ти изискам някакво заплащане по-късно, но засега нека да приключим с този замък и адското изчадие Зенги.
Елъри вдигна брадвата си. Джарлаксъл се обърна и тръгна след Ентрери.