Жената нямаше представа какво да прави или на какво да вярва. Емоциите й се вихреха също както и мислите й и тя се почувства много странно.
Направи крачка към Джарлаксъл, изпълнена с желание всичко просто да се свърши и да се върне обратно в Дамара.
Подът се надигна и я погълна.
Когато чу тупването зад себе си, Джарлаксъл рязко се обърна, насочил мечове в готовност. Моментално видя, че оръжията няма да са нужни. Бързо отиде до Елъри и се опита да я разтърси. Приближи лицето си до устните й в опит да почувства дъха й и огледа малката рана, нанесена от Ентрери.
— Значи камата все пак стигна до сърцето ти — каза Джарлаксъл с тежка въздишка.
Ентрери не беше сигурен дали Атрогейт е невероятно добър или просто необичайният му стил и въоръжение — никога не бе чувал за друг, който да се бие едновременно с два боздугана — го караха да се движи по странни и неудобни начини.
Каквато и да бе причината, Ентрери осъзнаваше, че е в беда. Един поглед към Арраян му подсказа, че нейното положение е още по-отчайващо. Това някак си го притесняваше също толкова, ако не и повече.
Той заглуши разстройващата мисъл с ръмжене и извика серия от стени от пепел в опит да отклони твърдоглавото и яростно джудже. Естествено, Атрогейт просто преминаваше успешно през всяка стена, ревейки и размахвайки оръжията толкова енергично, че Ентрери не смееше да се приближи.
Опита се да открие слабостите на джуджето. Да намери пролука в защитата на малкия звяр. Но Атрогейт беше твърде прибран, а движенията му твърде координирани. Предвид силата на джуджето и странните заклинания на боздуганите му Ентрери просто не можеше да рискува да си разменят удари, дори и с могъщите си оръжия.
Нито пък можеше да блокира, защото се страхуваше, че Атрогейт може да увие във веригата на боздугана си някое от оръжията му и да го измъкне от ръцете му.
Или по-лошо, възможно ли бе ръждивата слуз, покриваща оръжието в лявата ръка на джуджето, да съсипе острието на Нокътя на Шарон?
Ентрери използваше бързината си и се стрелваше насам-натам, имитирайки удар и отстъпвайки почти веднага. В този момент не се опитваше да нанесе удар, макар че вероятно би пробвал промушване, ако се появеше пролука. Вместо това убиецът се движеше така, че да вкара джуджето в различен ритъм. Караше Атрогейт да се движи странично или да се обръща бързо, все движения, които бяха нетипични за праволинейния войн.
Ентрери обаче знаеше, че това щеше да отнеме много, много време и след още един поглед към Арраян осъзна, че тя няма да издържи.
С тази неприятна мисъл в главата той се хвърли изведнъж, обръщайки инерцията на отскока си в опит за бързо убийство.
Но един свистящ боздуган отклони Нокътя на Шарон настрани, а вторият изпрати Ентрери в отчаяно странично превъртане. Атрогейт го последва с развъртени оръжия и Ентрери едва успя да му се измъкне и да избегне размазване на черепа.
— Търпение… търпение — подкачи го джуджето.
Ентрери осъзна, че Атрогейт познава точно стратегията му и вероятно е виждал същата техника, използвана от всеки умел опонент, срещу когото се е изправял.
Убиецът трябваше да я премисли. Трябваха му малко пространство и време. Внезапно се втурна напред, но докато Атрогейт успее да нададе въодушевен вик, Ентрери бе изчезнал, спринтирайки през стаята.
Атрогейт се спря и го изгледа с открито любопитство.
— Бягаш или мислиш да ме удариш отдалече? — попита джуджето. — Ако бягаш, момче, изчезни кат жребче. Но знай отсега, че близо стоя! Буахаха!
— Макар да намирам външния ти вид за отблъскващ, джудже, не си и помисляй, че бих побягнал от такъв като теб.
Атрогейт се разсмя гръмогласно и нападна — или поне се впусна в атака, защото щом започна да скъсява разстоянието между себе си и Ентрери, отстрани долетя продълговат диск, който се разшири и разпъна и се приземи на пода между двамата. Атрогейт не успя да спре инерцията си и се приземи с главата надолу в междупространствената дупка.
Изрева. Изпсува. Приземи се тежко на десет крачки дълбочина.
После продължи да псува още малко, при това в рими.
Ентрери погледна към входа на тунела, където се беше подпрял Джарлаксъл.
Мрачният елф сви рамене и отбеляза:
— Капан за мечки?
Ентрери не отвърна. Прелетя през стаята до Арраян и бързо измъкна магическата стрела от корема й. Взря се в злокобния снаряд и с нарастващ гняв проследи как върхът му продължава да изпомпва киселина. Поглед към Арраян му подсказа, че е дошъл навреме, че раната не е смъртоносна, но не можеше да отрече истината, когато погледна ясното й лице. Тя умираше и буквално бе с единия крак в отвъдния свят.