Хвърли отваряща магия, от която вратата се завъртя навътре много преди той физически да влезе в стаята. Видя движение в просторната зала отвъд и дори не изчака да разпознае типа създание, преди да започне заклинанието си.
До прага се приближи гнолска мумия. Послужи му като първоначална цел, първата точка за удар.
Към главата на мумията се изви мълния, после се стрелна към следващата цел и продължи нататък. Отслабваше с всеки следващ удар, но направи няколко прескока. Първата мумия се превърна в купчина тлеещи парцали и Кантан бързо приготви следващата си магия. Бързо огледа голямата стая и видя пътя на първия си удар. Веригата бе ударила пет цели, всичките мумии.
Последното ударено създание беше най-здраво, затова Кантан обърна посоката и уцели първо него.
За секундата, която отне на втората верижна мълния да прескочи през оставащите мумии, всичките четири се свлякоха и от тях останаха само димящи обвивки.
Кантан се втурна вътре и изведнъж припламнаха мангали. Магьосникът хвърли поглед на десет стъпки над главата си към тавана и видя издайническите яйцевидни форми на деймоните пазители, сгушени над всеки от четирите мангала в стаята.
Подсмихвайки се, Кантан изпълни с мрежа от лепкави нишки горните две стъпки от залата, от стена до стена. Според него това беше само предпазна мярка, тъй като замъкът трябваше да е мъртъв. Можеше вече съживените чудовища да остават, като мумиите, мислеше той, но след като Арраян беше мъртва, не трябваше да се вдигат други.
Магьосникът спря да си поеме дъх и да обмисли положението. Надяваше се Елъри да е приключила с проблемния мрачен елф, а Атрогейт с еднакво неприятния убиец.
Смъртта на Мариаброн беше късмет за Цитаделата.
Недисциплинираният, но лоялен рейнджър със сигурност щеше да предаде ценния дар на Зенги на крал Гарет и глупаците, които управляваха Дамара.
Въпреки това Кантан знаеше, че все още трябва да подхожда много предпазливо. Надяваше се предположението му за качествата на замъка да е вярно, защото задачата му наистина да разшифрова тайните на книгата щеше да бъде много по-трудна, ако се налагаше през половината от времето да унищожава чудовища.
Трябваше бързо да се събере отново с Атрогейт и Елъри и да си почине малко. Почти беше изхабил магическите си заклинания за деня, и макар че смяташе, че битката е спечелена, не му харесваше да се чувства уязвим. Магията му беше неговата броня и неговият меч.
Без магиите си той беше просто един умен, но доста немощен човек.
По тази причина не му беше приятно да види как един мъж нахлува много решително в стаята.
Далеч не мъртви, както бе предположил Кантан, външните стени на голямата структура гъмжаха от живот. Гаргойли, възстановени след битката на хълма от предишната нощ, излитаха със залеза и бързаха да изминат няколкото мили до стените на Палишчук.
Там бяха вдигнали защитните съоръжения и започна отчаяната битка. Но стените не бяха голяма пречка за крилатите създания и те нахлуха в града, търсейки лесни жертви.
В стаята си Калихай чу суматохата, която се вдигна на улиците, смесицата от тревожните викове и звуците от битката. Погледна към Дейвис Енг, който дишаше тежко в очакване и сковаващ страх. Жегна я искрица съчувствие, защото само можеше да си представи ужаса му от това, че е напълно безпомощен.
— Какво става? — успя да прошепне той.
Калихай нямаше отговор. Премести се до единствения прозорец на стаята и дръпна завесата. Видя боя долу на улицата, където трима стражи полуорки сечаха и се втурваха след един гаргойл, който правеше къси подскоци и се измъкваше. Калихай ги гледа известно време, очарована от странните движения и танца.
После извика и падна назад, когато един гаргойл нахлу през прозореца, разпръсквайки парченца стъкло, и посегна с ноктите си към гърлото й.
Тя се остави да падне, като се превъртя назад и се изправи леко на крака, обърна посоката на движение и скочи напред, а втурналият се към нея глупав гаргойл се наниза на острието й.
Но на прозореца имаше друг, готов да заеме мястото му.
— Помогни ми — извика Дейвис Енг.
Калихай не му обърна внимание, само си помисли, че ако положението станеше много отчаяно, може би можеше да го използва като примамка за зверовете, докато се измъква през вратата.
Но тази неприятна възможност беше далеч и тя пристъпи напред, за да посрещне следващия нападател, въртейки меча си с майсторството на опитен ветеран.