— Бъди разумен, приятелю — каза Кантан, докато отстъпваше назад. Артемис Ентрери пристъпваше към него с напълно безизразно лице. — Момичето е мъртво?
Никакъв отговор.
— Бъди разумен, човече — повтори Кантан. — Тя беше източникът на сила за това място — нейната жизнена сила го подхранваше.
Никакъв отговор. Не след дълго гърбът на Кантан се опря в стената, а Ентрери все още напредваше към него, с меча и камата в ръце.
— Ах, но ти я харесваше, нали?
Кантан се засмя — трябваше да признае пред себе си, че нямаше друга причина, освен да прикрие искреното си неудобство. Защото нямаше много останали му магии, а щом Ентрери бе намерил начин да победи Атрогейт, значи наистина бе страшен противник.
Той все още не му отвръщаше и Кантан направи бърза магия, която го прехвърли в другия край на стаята с извънизмерно „премигване“.
Ентрери само се обърна и решително приближи.
— Богове, не ми казвай, че си убил Атрогейт — каза Кантан. — Е, той беше много ценен за Цитаделата — сега ще ти направя услуга, като убия и теб. Каквото и да си говорим, боя се, че не мога да простя това, Кнеликт също не би могъл. — Накрая махна с ръце и изпрати светкавица към Ентрери.
Но не беше толкова лесно. Ентрери се дръпна, преди да го удари, като внезапно и ефективно се сниши и претърколи настрани.
Кантан вече правеше втора магия, изпращайки серия от магически снаряди, които никой, дори Артемис Ентрери, не можеше да избегне. Но убиецът понесе с ръмжене жилещите им ухапвания и продължи да настъпва.
Смеейки се, Кантан започна да приготвя още една мълния, но през въздуха се стрелна кама, удари го в гърдите и прекъсна заклинанието му. Естествено, магьосникът беше добре защитен срещу такива обикновени атаки и дори инкрустираната кама отскочи. Той бързо се съсредоточи и изпрати удара си към мъжа — или онова, което мислеше, че е той, както осъзна твърде късно, защото бе само стена от пепел.
С нарастваща боязън Кантан се обърна и огледа стаята.
Нямаше и следа от Ентрери.
Завъртя се отново, после спря и промърмори:
— О, умно.
Нямаше нужда дори да поглежда, за да разбере уловката и движението на убиеца.
Защото в онзи момент на разсейване от камата, при онова рефлекторно мигване на магьосника, Ентрери не само бе замахнал с меча и направил стената от пепел, но и бе скочил нагоре и се бе хванал в мрежата на Кантан.
Магьосникът погледна нагоре към него. Убиецът се беше свил, с крака, долепени към гърдите, а ръцете му бяха пъхнати в здравата мрежа. Той се изпъна и се залюля назад, а после към Кантан. Докато се движеше напред, той подхвърли нещо, което държеше в едната си ръка — просто устройство с кремък и огниво. Искрата от него подпали мрежата и за един миг я изгори цялата, точно когато Ентрери стигна връхната точка от люлеенето си.
Той полетя напред, превъртя се в задно салто и протегна ръце и крака, за да контролира падането си. Приземи се леко и със съвършено равновесие точно пред магьосника и извади меча си.
Умелият магьосник удари пръв със зашеметяваща мълния, която изпращя по цялото тяло на Ентрери и изкара искри от меча му. Челюстта му изтрака неконтролируемо, мускулите му се напрегнаха и отпуснаха, едната му ръка се сви в стегнат юмрук, а кокалчетата на другата побеляха върху дръжката на Нокътя на Шарон.
Но Ентрери не отлетя назад и не се свлече. Изръмжа и се задържа прав. Понесе удара и с невероятна решителност и проста издръжливост се пребори с него.
Когато мълнията свърши, Ентрери внезапно се завъртя и замахна с Нокътя на Шарон. Със силата на това острие, преминаващо през защитите на всякакви заклинания и талисмани, Ентрери можеше много лесно да убие ужасения магьосник, да отдели главата му от раменете. Но Нокътя на Шарон не достигна целта и удари диагонално, разрязвайки магьосника от рамото до хълбока от другата страна.
Кантан беше зашеметен и се свлече назад, без да може да се отдръпне достатъчно. В този миг Ентрери, с все така студено и безизразно лице, че Кантан се зачуди за миг дали не е само един одушевен труп, скочи високо със завъртане и му нанесе ритник, от който главата му се отметна назад.
Ентрери прибра ценната си кама и изтри кръвта от носа и устата си, докато отново се приближи към простряния Кантан. С лице към пода, мъжът се затътри и упорито се изправи на лакти.