Ентрери го изрита в главата и после повтори, преди Кантан да притихне на пода. Убиецът прибра меча си, но задържа камата си, когато грабна полуприпадналия магьосник за тила и го завлече обратно в коридора.
— Несъмнено ще проявиш сговорчивост по този въпрос — каза Джарлаксъл, който бе подпрял ръце на коленете си и надничаше през ръба на дупката към Атрогейт. — Не можеш да излезеш без моя помощ.
С ръце на хълбоците Атрогейт само се взираше в него.
— Трябваше да направя нещо — каза Джарлаксъл. — Нима можех да те оставя да убиеш приятеля ми?
— Ба! Нямаше да се бия с него, ако той не се беше сбил с мен.
— Така е, но помисли за Олгерхан.
— Помислих и го убих.
— Понякога подобни действия раздразват хората.
— Не трябваше да застава на пътя на моя приятел.
— Така че твоят приятел да може да убие момичето?
Атрогейт сви рамене сякаш нямаше значение.
— Имаше си причина.
— Погрешна причина.
— Каквото било, било. Извинение ли искаш?
— Не аз искам нещо — отвърна Джарлаксъл. — Ти си в нужда, не аз.
— Ба!
— Не можеш да излезеш. Гладуването е неприятен начин за един войн да умре.
Атрогейт само сви рамене, приближи се до едната страна на дупката, огледа отвесната стена за момент и седна на земята.
Джарлаксъл въздъхна и се обърна, за да огледа Арраян. Тя все още държеше в ръце главата на Олгерхан и му шепнеше.
— Не смей да ме оставяш — помоли се тя.
— И чак сега осъзнаваш, че го обичаш? — попита Джарлаксъл.
Арраян му хвърли изпълнен с омраза поглед, който му подсказа, че предположението му е вярно.
Шум от коридора накара Джарлаксъл да се обърне, но не и жената. В стаята влезе Ентрери, мърморейки си под нос и влачейки Кантан с една ръка. Заобиколи дупката и застана до Арраян и Олгерхан.
Жената го изгледа със смесица от изненада, любопитство и ужас.
Ентрери нямаше време за това. Сграбчи я за рамото и я бутна настрани, после стовари Кантан пред Олгерхан.
Арраян тръгна към него, но той я спря с най-студения и ужасяващ поглед, който тя бе виждала.
Щом се махна от пътя му, Ентрери насочи вниманието си към Олгерхан. Сграбчи ръката на грамадния полуорк и я дръпна над стенещия Кантан. Постави камата в дланта на Олгерхан и го накара да стисне пръсти около нея. Погледна към Арраян, после към Джарлаксъл и заби оръжието в гърба на Кантан.
Освободи палеца си, постави го в основата на украсената с камъни дръжка на камата и накара острието да поеме силите на жертвата. Вампиричното оръжие се зае със задачата си с удоволствие, изсмуквайки душата на Кантан и вливайки я в носителя си.
Гърдите на Олгерхан се повдигнаха и очите му се отвориха, докато прочистваше дробовете си и поемаше първата глътка въздух след доста дълга пауза. За момент продължи да се задъхва. Очите му се разшириха от ужас, когато осъзна източника на оздравяването си.
Опита се да дръпне ръката си.
Ентрери обаче я задържа твърдо на мястото й, принуждавайки го да се храни, докато живителните сили на Кантан не се изчерпаха напълно.
— Какво направи? — извика Арраян, а тонът й се колебаеше между радост и ужас.
Пристъпи към тях и Ентрери не се опита да я спре.
Измъкна камата от хватката на Олгерхан и се премести настрани.
Арраян се хвърли върху приятеля си, хлипайки от радост и мълвейки отново и отново:
— Винаги си бил ти.
Олгерхан просто поклати глава и за момент се взря в Ентрери с празен поглед. Изправи се до седнало положение, оздравял и с подновени сили. После се съсредоточи върху Арраян, върху думите й и зарови лице в косите й.
— Ах, колко е милостиво сърцето ти — обърна се към убиеца Джарлаксъл. — Колко щедро от твоя страна, имайки предвид, че съперникът за наградата ти щеше да изчезне завинаги.
— Може би просто исках да видя Кантан мъртъв.
— Тогава може би трябваше да го убиеш в другата стая.
— Млъкни.
Джарлаксъл се изсмя и въздъхна едновременно.
— Къде е Елъри? — попита Ентрери.
— Май успя да засегнеш сърцето й.
Ентрери поклати глава заради цялата лудост.
— Така или иначе на нея не можеше да се разчита — каза Джарлаксъл. — При това очевидно. Обидно ми е, когато жени, с които съм делил леглото, се обръщат срещу мен с такава ярост.