— Ако се случва често, може би трябва да поработиш върху техниката си.
Това накара Джарлаксъл да се разсмее, но само за момент.
— Значи останахме петима — каза той. — Или може би четирима — добави и погледна към дупката.
— Твърдоглаво джудже? — попита убиецът.
— Има ли друг вид?
Ентрери се премести на ръба на дупката.
— Хей, грознико — извика надолу. — Приятелчето ти магьосник е мъртво.
— Ба! — изсумтя Атрогейт.
Ентрери погледна обратно към Джарлаксъл, после се премести, сграбчи трупа на Кантан и го метна през ръба на дупката, където тялото се стовари до изненаданото джудже.
— Приятелят ти е мъртъв — повтори Ентрери и този път джуджето не оспори твърдението му. — Сега имаш избор.
— Да го изям или да умра от глад? — попита Атрогейт.
— Да го изядеш и евентуално да умреш от глад — поправи го Джарлаксъл, който застана до Ентрери и надникна надолу. — Или можеш да излезеш от дупката и да ни помогнеш.
— Да ви помогна за какво?
— Да победим — отвърна мрачният елф.
— Не провалихте ли точно тази възможност, когато Кантан се опита да я приложи?
— Не — заяви Джарлаксъл убедено. — Кантан грешеше. Вярваше, че Арраян продължава да е източник на сила за замъка, но не е така. Тя наистина е била началото на заклинанието, но това място е далеч отвъд нея.
В този момент мрачният елф бе приковал вниманието на всички останали, като Олгерхан бе възвърнал цвета на лицето си и отново стоеше стабилно.
— Ако вярвах, че не е така, сам щях да убия Арраян — продължи Джарлаксъл. — Но не. Този замък си има крал, при това силен и могъщ.
— Откъде знаеш това? — попита Ентрери и изглеждаше също толкова объркан и изпълнен със съмнения, колкото и останалите, дори Атрогейт.
— Видях достатъчно от книгата, за да разпозная, че е различна от онази, използвана от Херминикъл в околностите на Хелиогабалус — обясни мрачният елф. — Има и нещо друго.
Той постави ръка върху междупространствения джоб, където държеше камъка с форма на череп, който бе отнел от книгата на Херминикъл.
— Чувствам някаква сила тук, могъща сила. Осъзнавам го ясно и предвид всичко, което знам за Зенги и наученото от сестрите драконки, с думите и страха, така очевиден в очите им, не е трудно да видя логиката във всичко.
— За какво говориш? — попита Ентрери.
— Сестри драконки? — добави Атрогейт, но никой не му обърна внимание.
— Кралят — каза Джарлаксъл. — Знам, че съществува и знам къде е.
— И знаеш как да го убиеш? — попита Ентрери. Беше въпрос, изпълнен с надежда, който обаче не получи утвърдителен отговор.
Убиецът остави нещата така, осъзнавайки, че никога няма да получи директен отговор от Джарлаксъл.
Погледна надолу към Атрогейт, който се бе изправил и гледаше съсредоточено нагоре.
— С нас ли си? Или да те оставим да изядеш приятеля си и да умреш от глад? — попита Ентрери.
Атрогейт погледна надолу към Кантан, после нагоре към Ентрери.
— Не изглежда твърде добре, а едно от нещата, които винаги искам, е хапване — произнесе „добре“ и „хапване“ леко провлачено, така че изглеждаха почти римуващи се, което предизвика гримаса от страна на Ентрери.
— Ако отново започне с това, остава в дупката обърна се към Джарлаксъл убиецът. Мрачният елф, който вече сваляше колана си, за да го накара да се удължи и да изтегли джуджето, отново се разсмя.
— Искаме думата ти, че няма да правиш опити срещу никой от нас — каза Ентрери.
— Ще повярваш на думата ми?
— Не, но така ще мога да те убия с чиста съвест.
— Буахаха!
— Мразя го — промърмори към Джарлаксъл Ентрери и се отдалечи.
Джарлаксъл обмисли думите му с лукава усмивка, може би приемайки това за още една причина да измъкне Атрогейт и да го вземе с тях. Той знаеше, че липсата на загриженост за Кантан у джуджето беше искрена и Атрогейт нямаше да се обърне срещу тях, освен ако не сметнеше, че е в негов интерес.
Което, разбира се, важеше за всички приятели на Джарлаксъл.
Глава 21
Аудиенция при краля
Атрогейт и Ентрери се гледаха един друг дълго, дълго време, след като джуджето излезе от дупката.
— Можех да ти унищожа оръжията, нали знаеш? — отбеляза Атрогейт и вдигна боздугана, покрит с разяждащата течност.