— Убивал ли си гиганти? — попита Калихай и мъжът я изгледа гневно. — Сигурен ли си, че не са били огрета?
Или дори гоблини?
Това предизвика нова вълна смях от Праткъс.
— Ба, този винаги е имал проблем с измерването на нещата — добави Парисъс. — Така твърдят в кръчмата на Желязната глава и в „Калните ботуши и кървавите остриета“. Но смятам, че той не е последователен, защото, ако сега мери, както е мерил тогава, то трябва да е убеден, че сме му дали ухото на титан!
Праткъс се изсмя и разтресе и Парисъс изпъшка, защото той неволно изви превръзката.
Калихай също се смееше и след малко дори Дейвис Енг се присъедини. В края на краищата никога не бе успявал да устои на тези двете.
— Тогава ще го нарека гигант — предаде се той. Бебе гигант.
— В списъците с наградите не забелязах нищо за възраст — каза Калихай, когато Дейвис Енг започна да отброява монетите.
— Убийството си е убийство — съгласи се Енг.
— През последните няколко десетдневки проявяваш особен интерес към печалбите ни — отбеляза Калихай. — Има ли някаква причина?
Праткъс започна да се подхилва и това бе знак за жените. Парисъс измъкна ръката си от неговата и го изгледа заплашително.
— Какво знаеш?
Праткъс погледна към Дейвис Енг, който също се засмя, и кимна.
— Приятелката ти е надминала Атрогейт — обясни джуджето свещеник и погледна към Калихай. — Той ще се върне след няколко десетдневки и няма да е доволен, че времето, прекарано надалеч, го е поставило зад Калихай по спечелени награди.
Погледите, които си размениха Парисъс и Калихай, бяха по-скоро притеснени, отколкото горди. Беше ли тази чест наистина желана, имайки предвид характера на Атрогейт и всеизвестните му връзки с Цитаделата на убийците?
— А ти, Парисъс, бързо се приближаваш към джуджето — добави Дейвис Енг.
Той хвърли на Калихай малка торба със сребро и каза:
— Ще се разпени и разкашля и ще обикаля вбесено, щом се върне. Ще съчини глупави стихчета за вас двете.
След което ще излезе навън и ще избие половината чудовища във Вааса само за да ви постави на място. Вероятно ще наеме каруци, за да успее да пренесе ушите.
Никоя от жените не се усмихна.
— Ах, но тези двете могат да се мерят с Атрогейт — добави Праткъс.
Дейвис Енг се разсмя и Калихай направи същото.
Парисъс се присъедини миг по-късно. Можеше ли някой наистина да се мери с Атрогейт?
— В него гори огън, който не съм виждала никога у подобните му — призна Калихай. — И никога не тича по-бързо, дори ако види стотина врагове пред себе си.
— Но ние сме там, точно зад него, и аз също смятам да го задмина — каза Парисъс, най-сетне позволявайки на гордостта си да заговори. — Когато познатите ни ловци погледнат таблата пред Желязната глава, ще видят имената на Парисъс и Калихай, изписани най-отгоре!
— Калихай и Парисъс — поправи я полуелфката.
Дейвис Енг и Праткъс избухнаха в смях.
— Само защото проявихме великодушие при последното убийство — отвърна Дейвис Енг.
— Беше гигант! — отвърнаха и двете жени едновременно.
— След това — отвърна войникът. — И двете щяхте да сте мъртви преди да стигнете до стената, ако Командир Елъри не бе излетяла навън. Само това би трябвало да анулира наградата.
— Така твърдиш ти, кожодер такъв! — изрева предизвикателно Калихай. — Бяхме победили гоблините.
Вашият човек искаше да усети вкуса на битката. Него трябваше да спасява Елъри.
— Командир Елъри — долетя глас от вратата и четирите глави се обърнаха към жената, която с достолепие влезе в стаята.
Праткъс се опита да изглежда сериозен и да покаже респект, но от устата му продължаваха да излизат хихикания, докато стискаше здраво, за да стегне превръзката на Парисъс.
— Командир Елъри — каза с уважение Калихай и се поклони леко в извинение. — Титла, напълно заслужена, макар да изглежда, че всички титли излизат трудно от устните ми. Моля за извинение, командир Елъри, Лейди Драконоубиец.
— Предвид случая, неблагоразумието ти няма значение — отвърна Елъри, опитвайки се да не се изчерви от ласкателната употреба на презимето й — Драконоубиец, име, широко известно из всички земи на Кървав камък.