— Можех да ти изям душата, нали знаеш? — отвърна убиецът, имитирайки тона и диалекта на джуджето.
— С двете ти оръжия, превърнати на прах? Това съдържа течност от ръждясващо чудовище — каза той и разклати оръжието така, че топката се залюля на края на веригата.
— Може би надценяваш своите оръжия и подценяваш моите. И в двата случая нямаше да ти хареса да узнаеш истината.
Атрогейт пусна крива усмивка.
— Някой ден ще узнаем тази истина.
— Внимавай какво си пожелаваш.
— Буахаха!
В този момент единственото, което Ентрери желаеше, бе да забие камата си в гърлото на досадното джудже. Но сега не беше моментът. Бяха обкръжени от врагове в жив и враждебен замък. Нуждаеха се от могъщото джудже.
— Оставам убеден, че Кантан грешеше — каза Джарлаксъл и застана между двамата.
Погледна към двамата полуорки, насочвайки погледите на убиеца и джуджето. Арраян стоеше край стената от отсрещната страна, докато партньорът й лазеше на четири крака и очевидно търсеше нещо. Олгерхан изглеждаше много по-здрав. Камата бе вляла живителната енергия на Кантан в тялото му и бе излекувала голяма част от нараняванията от яростните атаки на Атрогейт. Освен това, огромната умора, която забавяше Олгерхан, изглежда бе изчезнала; очите му бяха ярки и нащрек, движенията отривисти.
Но колкото по-добре изглеждаше той, толкова по-зле изглеждаше Арраян. Очите й униваха, а главата й се люшкаше, сякаш вратът й нямаше сили да я държи изправена. Изглежда последните битки й бяха коствали твърде много, а замъкът отнемаше останалото.
— Замъкът има крал — каза Джарлаксъл.
— Ба, Кантан беше разбрал нещата правилно и вие го убихте заради това — каза Атрогейт. — Момичето е, не виждате ли? Тя чезне пред очите ни.
— Няма съмнение, че е част от това — отвърна мрачният елф. — Но само малка част. Истинският източник на живот за замъка лежи под нас.
— И откъде можеш да знаеш това? — попита джуджето. — И какво, в крайна сметка, търси той?
— Знам, защото мога да почувствам краля на замъка толкова ясно, колкото собствената си кожа. И не знам какво търси Олгерхан, нито ме вълнува особено. Съдбата ни се намира долу и при това трябва да побързаме, ако искаме Арраян да остане жива.
— Какво те кара да смяташ, че давам и сополив парцал за нея?
Ентрери хвърли на джуджето изпълнен с омраза поглед.
— Какво? — попита Атрогейт с подигравателна невинност. — Не ми е приятел и е само полуорк. Много полунеща, доколкото виждам.
— Тогава не й обръщай внимание — намеси се Джарлаксъл. — Помисли за себе си, при това добре. Казвам ти, че ако победим краля на замъка, той няма да се бие повече с нас, независимо от съдбата на Арраян. Освен това ти казвам, че поне за момента трябва да направим всичко възможно да я държим жива, защото ако замъкът я вземе, това ще помогне на конструкцията и ще навреди на нас. Повярвай ми и последвай съвета ми. Ако греша и замъкът продължи да черпи сили от нея и в резултат на това ни атакува, то аз лично ще я убия.
Джуджето кимна.
— Това ме устройва.
— Казвам го само защото съм убеден, че няма да се стигне до това — добави бързо Джарлаксъл заради Олгерхан, който му хвърли кръвнишки поглед. — Сега нека се погрижим за раните си и да приготвим оръжията, защото имаме крал за убиване.
Атрогейт измъкна мях и се приближи към полуорките.
— Ето — предложи той. — Има малко от лечебните отвари, за да си върнеш силата — каза на Арраян. — А що се отнася до теб, съжалявам, че ти счупих врата.
Олгерхан не отвърна нищо. Поколеба се за момент край Арраян, после се отдалечи към страничния коридор и отново запълзя на четири крака, търсейки нещо.
Ентрери дръпна Джарлаксъл настрани и го попита:
— За какво говориш? Откъде знаеш нещата, които претендираш, че знаеш или всичко е уловка?
— Не е уловка — увери го Джарлаксъл. — Чувствам го откакто влязохме в това място. Логиката ми казва, че Арраян не би могла да създаде нищо толкова впечатляващо и всичко, което видях впоследствие, само го потвърждава.
— Каза ми същото и преди — отвърна убиецът. — Можеш ли да предложиш нещо повече?
Джарлаксъл потупа копчето джоб, където бе прибран черепът.
— Черепът камък, който прибрахме от другата кула, ме направи чувствителен към определени неща. Чувствам краля под нас. Живителната му сила е много могъща.