Енергията несъзнателно бе подслушала и други спомени на мястото и бе съживила в по-нисша форма много от телата, погребани тук. Джарлаксъл подозираше, че тези немъртви скелети, вдигнали се срещу тях в двора, не са били част от замисъла на Зенги, а просто непреднамерен страничен ефект от освобождаването на магията.
Усмихна се при тази мисъл и погледна напред към украсената врата. Не ставаше дума за случайна интерпретация на художник. Сцената наистина беше спомен, запис на нещо, което наистина се бе случило.
Мрачният елф се бе надявал, че подозренията, назряващи в него откак се бяха промъкнали през подвижната решетка, ще се окажат верни и ето че това бе потвърждението и надеждата му.
Насочи жезъла към вратата и произнесе заповедната дума.
Няколко ключалки изщракаха и едно резе изскочи.
Със струя въздух вратата се отвори. Зад нея коридорът продължаваше в мрака.
— Останете в плътна група и минавайте бързо през стаята — инструктира останалите Джарлаксъл, когато се върна при тях миг по-късно. — Вратата е отворена — постарайте се да остане така, докато преминаваме. А сега идвайте и побързайте.
Той хвърли един поглед на полуорките. Олгерхан почти носеше Арраян, която сякаш не можеше да задържи главата си изправена. Джарлаксъл направи знак на Атрогейт да им помогне и макар да въздъхна с отвращение, джуджето се подчини.
— Идваш ли? — обърна се мрачният елф към Ентрери, когато другите тръгнаха.
Убиецът вдигна ръка, погледна назад по пътя, от който бяха дошли, и каза:
— Някой ни следва.
— Давай напред — инструктира го Джарлаксъл. — Пътят ни е напред, не зад нас.
Ентрери се обърна към него.
— Знаеш нещо.
— Надяваш се, че знам — отвърна Джарлаксъл и тръгна след триото. Спря се няколко стъпки по-надолу, погледна назад към приятеля си и се ухили срамежливо. — Както и аз.
Изражението на Ентрери показа, че хуморът не е оценен.
— Не можем да излезем навън, освен ако не искаме замъкът да победи — припомни му Джарлаксъл след няколко крачки. — С тази победа творението ще вземе Арраян. Това приемливо ли е за тебе?
— Нали те следвам — отбеляза Ентрери.
Преминаха бързо през стаята и нито един саркофаг не се отвори, нито имаше падащи яйца, освобождаващи деймони. От другата страна на вратата откриха дълго стълбище и продължиха надолу в мрака.
Ентрери отново пое водачеството, оглеждайки всяко стъпало и място за хващане, докато светлината около тях намаляваше. Близо до дъното той бе облекчен да открие още натискащи се плочи и скоро по стените от двете страни на последното стъпало оживяха факли.
Светлината трептеше и хвърляше дълги, неравни сенки върху камъка, който вече не бе обработен и напаснат. Изглеждаше сякаш са стигнали до края на конструкцията, до естествен извиващ се коридор, който се спускаше още по-надълбоко пред тях.
Ентрери избърза малко напред, а останалите го следваха отблизо. Обърна се и мина покрай тях до последните две факли. Огледа ги внимателно, очаквайки един или няколко капана и наистина измъкна няколко бодливи шипове от лявата, всички намазани с някакъв вид отрова. После внимателно измъкна факлите и ги занесе при останалите. Подаде едната на Олгерхан и помисли да даде другата на Арраян. Един поглед към жената обаче го отказа, защото тя като че ли нямаше сили да я държи. И наистина, ако не бе подкрепящото рамо на Олгерхан, надали щеше да може да стои изправена.
Вместо това предложи факлата на Атрогейт.
— Имам джуджешки очи, тъпако — изръмжа му Атрогейт. — Нямам нужда от факла. Тоя тунел е окъпан в светлина спрямо местата, където народът ми копае.
— Джарлаксъл има нужда от двете си ръце, а Арраян е твърде слаба — каза му Ентрери и бутна факлата към него. — Предпочитам да водя в мрак.
— Ба, просто ме превръщаш в мишена — изръмжа в отговор джуджето, но все пак взе факлата.
— Още едно предимство — каза Ентрери, обърна се и пое водачеството.
Коридорът продължаваше да се извива наляво, дори по-остро и убиецът остана с чувството, че се намират в същия участък, от който бяха тръгнали, само че много по-дълбоко. Стените бяха от естествен камък и нямаше повече факли, плочи за натиск или други капани, които убиецът можеше да открие. Имаше обаче пресечки и остри завои в други посоки, тъй като другите извиващи се тунели се събираха с този и се превръщаха в един огромен спираловиден тунел. С всяко сливане проходът се разширяваше и ставаше по-висок, така че изглеждаше сякаш се спускат надолу по стръмна пещера вместо по коридор.