Выбрать главу

Джарлаксъл застана до него.

— Впечатляващ е, нали? — прошепна мрачният елф.

Ентрери му хвърли изпълнен с омраза поглед.

— Знам — каза Джарлаксъл вместо него. — Винаги ме съпровождат дракони.

Под тях драконът от кости и разкъсана кожа вдигна глава, за да ги погледне и макар да нямаше очи, а само точки червена светлина, застрашителният му поглед разтърси спътниците.

— Труп на дракон — изрече Ентрери с очевидно отвращение.

— Драколич — поправи го Джарлаксъл.

— И това би трябвало да звучи по-добре?

Мрачният елф просто сви рамене.

Драконът изрева и гърленият звук отекна по каменните стени с такава сила, че убиецът се уплаши, че издатината, върху която лежеше, може да се срути.

— Това не е правилно — каза Атрогейт, когато звукът утихна. Джуджето също бе дошло, но за разлика от Ентрери и Джарлаксъл не лежеше върху камъка. Стоеше на ръба на издатината и се взираше надолу с ръце на хълбоците. Погледна към Джарлаксъл и попита: — Това ли е кралят?

— Надяваме се.

— И какво се предполага да правим с това нещо?

— Да го убием.

Джуджето погледна обратно надолу към драколича, който бе клекнал на задните си крака, изправен, с клатеща се глава. Дългите две стъпки зъби ясно се виждаха, тъй като по устата почти нямаше кожа.

— Шегуваш се със старото джудже — каза Атрогейт.

Не римува думите си и Ентрери знаеше, че няма да последва „буахаха“.

Джарлаксъл се изправи.

— Не се шегувам — провъзгласи той. — Времето за изпитания е пред нас. Давай, могъщи Олгерхан, в името на твоята дама Арраян. И ти, уважаеми Атрогейт, безстрашен и могъщ. Тези крехки кости ще се превърнат на прах под могъщите ти удари!

Олгерхан изрева и се появи на издатината, после със сила и мощ, каквато не бяха виждали у него, вдигна тежката си сопа и се засили надолу по перваза.

— Наистина не се шегуваш със старото джудже? — попита Атрогейт.

— Разбий му черепа! — извика окуражително Джарлаксъл.

Атрогейт погледна към мрачния елф, надолу към драколича, после обратно към елфа и сви рамене. Измъкна оръжията от гърба си, прошепна им и се втурна след Олгерхан, задействайки заклинанията им.

— Напълни си зъбките с полуоркска храна — изрева джуджето на очакващия звяр, — докато Атрогейт се стовари връз твоята глава! Буахаха!

— А сега ние се махаме — отбеляза Ентрери и застана зад Джарлаксъл, без да има намерение да се втурва след двамата войни.

В следващия момент настана мрак, толкова непрогледен, че Ентрери не можеше да види ръката си, дори ако размърдаше пръсти пред очите си.

— Насам — подкани го Джарлаксъл и той почувства ръката на мрачния елф около кръста си.

Понечи да протестира и да се отдръпне, прибирайки камата, за да освободи едната си ръка, макар да не смееше да прави резки движения, докато е на перваза.

Но убиецът остана изненадан, когато Джарлаксъл се притисна към него и го хвана в здрава прегръдка. След което мрачният елф падна от ръба.

Драконът изрева.

Ентрери изкрещя.

Но в следващия момент се понесоха във въздуха, когато Джарлаксъл активира способността си да левитира. Щом се приземиха на пода на пещерата, Джарлаксъл захвърли настрани камъка, който бе омагьосал със заклинание за мрак и пусна Ентрери.

Ентрери се претърколи настрани, оставяйки малко разстояние между себе си и мрачния елф. Бързо се ориентира достатъчно, че да осъзнае, че драколичът не гледа към него и Джарлаксъл, а е съсредоточен върху полуорка и джуджето, които продължаваха дивата си атака по спускащия се каменен перваз.

Ентрери имаше възможност да атакува, използвайки елемента на изненада. Докато звярът бе разсеян можеше да преодолее защитата му и да нанесе страховит удар.

Но той дори не помръдна, освен за да погледне към оръжията си. Как можеше дори да нараниш нещо подобно?

Погледна настрани и си помисли дали да не скочи натам и вместо това да намушка Джарлаксъл, но откри, че мрачният елф е затворил очи и е потънал в дълбока концентрация.

Джарлаксъл изглежда имаше някакъв скрит номер под ръка — или поне така се надяваше Ентрери.

Но Ентрери пак не атакува звяра, тъй като това не бе битка, която желаеше. Затича се далече от стената, завивайки към далечната страна на пещерата, оставяйки колкото се може повече разстояние между себе си и полуорка и джуджето.