— Малко помощ, ако може! — изкрещя джуджето и това бе най-близкото до вик на паника, което някога бе произнасяно от уверения Атрогейт.
Драколичът го нападна отново и той се хвърли настрани, като дори успя да нанесе два последователни удара с боздуганите си, а стъклостоманените им топки отскочиха последователно от дебелите драконови кости.
Създанието не показа признаци на болка или страх и главата продължи да напада, щракайки към него отново и отново. Той отстъпи и се претърколи, отскочи назад и когато драколичът най-сетне го застигна, джуджето скочи високо, достатъчно високо, че да е над хапещата паст на съществото. Беше му спестено смъртоносното ухапване, но бе захвърлен обратно на пода.
Когато се приземи и се плъзна по гръб, забеляза Олгерхан, който продължаваше да се извива и да стиска счупения си крак.
— В името на боговете, тъпако, ставай! — примоли се Атрогейт.
Ентрери не беше достатъчно бърз. Подскочи и се завъртя странично, но люлеещата се опашка го закачи и го превъртя насред движението. Успя да запази достатъчно самообладание, че да свие глава и рамене и да се превърти, докато се приземяваше върху костите, но когато се изправи, установи, че единият глезен трудно ще издържи тежестта му. Огледа го набързо и видя кръвта от едната страна на ботуша си.
Въпреки това продължи да подскача и куцука и мислите му се въртяха около намирането на начин да се измъкне. През цялото време Ентрери бе подозирал, че жаждата за приключения на Джарлаксъл ще ги въвлече в ситуация, в която не могат да победят. Това време бе дошло.
Той се спъна в купчина кости, после се просна по очи, когато опашката на драколича замахна към него, но по-високо над земята. Погледна покрай немъртвия звяр и видя Джарлаксъл, застанал тихо встрани, Атрогейт, борещ се отчаяно с по-опасните оръжия на дракона, Олгерхан извиващ се в агония, видя и…
Убиецът примигна няколкократно, без да е в състояние да разбере онова, което вижда пред себе си. Елъри тичаше надолу по склона, за да се присъедини към битката. Елъри! Предполагаше се, че е загинала от неговата ръка. А зад нея идваше Мариаброн, който също беше мъртъв.
Ентрери хвърли мрачен поглед към Джарлаксъл, смятайки, че приятелят му го е измамил. В крайна сметка не бе видял трупа на Елъри. Нима всичко бе лъжа?
Докато обмисляше да зареже бягството си и да се върне да убие Джарлаксъл, той осъзна, че наистина бе видял Мариаброн да лежи мъртъв.
Погледът на Ентрери бе привлечен към малката площадка горе на перваза. Там стоеше Кантан и размахваше ръце.
Ентрери знаеше, че този мъж е мъртъв. Повече от мъртъв, душата му бе унищожена от инкрустираната кама.
И въпреки това бе там и правеше магия.
Доста по-надолу, все още на около четиридесет стъпки от земята Елъри хвана брадвата с две ръце и скочи във въздуха.
Самоубийствено, помисли си Ентрери. Но можеше ли да е самоубийствено, ако вече бе мъртва?
Тя се рееше от високо, тялото й се изви напред, когато се стовари до драколича, а брадвата й се удари със страхотна сила в едно от ребрата, отнасяйки парче кост и разкъсвайки дълго парче здрава кожа, чак до земята.
Приземи се тежко, но веднага се изправи на крака и размаха яростно оръжието, без да се притеснява за защитата си.
Зад нея дойде Мариаброн, скачайки широко и надалече. Стовари се върху гърба на драколича и някак успя да се задържи, след което успя да се изправи до седяща позиция, обкрачил огромния гръбнак на чудовището.
Обви краката си около един прешлен, хвана меча си с две ръце и започна да нанася удари.
Драколичът се изправи и отгоре долетя внезапна ослепителна светкавица, която изпращя около главата на чудовището.
Но дори и светкавицата да го бе наранила, драколичът с нищо не го показа.
Нищо от това нямаше смисъл за Ентрери, така че естествено отправи поглед към Джарлаксъл. Мрачният елф просто стоеше там, привидно спокоен, със затворени очи, потънал в пълна концентрация. Ентрери поклати глава. Този винаги имаше някакъв подготвен номер.
Въздишката му бе на отвращение, свиването на рамене от безпомощност, но Ентрери смени посоката и вдигна Нокътя на Шарон над рамото си. Може пък това да не беше краят, все пак.
Драколичът бе съсредоточен върху Кантан и Атрогейт атакува отпред, докато Ентрери с куцукане го нападна отзад. Елъри и Мариаброн удряха яростно. Убиецът обаче пак поклати глава, изпълнен със съмнение, че това ще е достатъчно.