Но металът кънтеше отново и отново, чупеше костите, разкъсваше гниещата драконова кожа. Едно от крилата се спусна надолу, за да удари Елъри, но когато стигна най-ниската си точка, дузина немъртви войни скочиха върху него и започнаха да секат, хапят, дерат и дърпат с костеливите си ръце. Драколичът изрева — и сякаш имаше някаква болка в този вик — и се заразмахва диво.
Скелетите се задържаха.
Драколичът се претърколи и наоколо се разхвърчаха разцепени и натрошени кости. Когато се изправи, войните скелети бяха раздробени, но същото важеше и за крилото му, откъснато от раменната става.
Създанието изрева отново.
После захапа Елъри през кръста и захвърли разкъсаното й тяло през стаята.
Твърдоглаво и неумолимо, скелетите отново се нахвърлиха върху него, но Ентрери забеляза, че звънтенето на метал върху костите бе намаляло.
Струя слюнка стопи още една група атакуващи скелети. Предните крака разкъсаха друг немъртъв войник на две и хвърлиха костите му по следващ. Драколичът смаза още една двойка с удар на огромния си череп.
Всяка надежда изчезна от Ентрери. Въпреки неочакваните съюзници, не можеха да победят могъщия звяр. Погледна към Джарлаксъл и за пръв път мрачният елф отвърна на погледа. Сви рамене извинително, после подръпна широката периферия на шапката си. Тялото му потъмня, а физическата му форма потрепери.
Мрачният елф изглеждаше повече двуизмерен отколкото триизмерен, повече сянка, отколкото живо, дишащо същество. Плъзна се назад до стената, изтъни се до черна нишка и се мушна в една пукнатина в камъка.
Ентрери изруга под носа си.
Трябваше да се измъкне, но как? Площадката не му вършеше работа, защото половината бе прогорена.
Така че той продължи да бяга, толкова бързо, колкото му позволяваше нараненият глезен. Куцукаше през стаята, далече от драколича, който продължаваше да сее разрушения сред армията скелети. Погледна през рамо и видя, че опашката на създанието отнася последната съпротива и сърцето му се сви, когато ужасяващите червени точки, които служеха за очи на звяра, се спряха на него.
Чудовището подхвана преследването.
Ентрери огледа далечната стена. Имаше няколко отвора, но бяха широки, твърде широки.
Той обаче нямаше избор, така че се отправи към най-тесния, объл тунел, висок около осем стъпки. Когато стигна до входа му, скочи върху един страничен камък и направи гримаса заради пронизващата болка в глезена, после скочи нагоре и се хвана за арката с две ръце. Бързо задвижи ръце и закачи тънко въже, после се пусна и хукна в тунела.
Само дето не беше тунел, а малка тясна стая.
Нямаше накъде да бяга, а главата на драколича можеше лесно да се мушне след него.
Обърна се и се долепи колкото се можеше по-плътно до задната стена на късия тунел. Докато създанието се приближаваше, измъкна оръжията си, макар да знаеше, че не може да спечели.
— Ела ми — озъби се и целият му страх изчезна. Ако му бе писано да умре тук и сега, така да бъде.
Звярът се хвърли напред и наведе главата си. Змиевидният му врат се изви с хрущене на кости и запрати ужасяващите разкъсани челюсти навътре в тунела право към безпомощния Ентрери.
Убиецът не нападна, а вместо това се гмурна надолу, сви се на кълбо и изкрещя с пълно гърло.
Защото в мига, когато черепът на драколича премина през арката, се оказа под сребърната статуетка на червеноок дракон, която Ентрери тъкмо бе поставил там и дяволският капан се задейства, изстрелвайки огнена струя, която би накарала да се замислят дори и най-великите от червените дракони.
Пламъците се понесоха надолу от арката с рев и ужасяваща сила, овъглявайки костите, стапяйки самото скално легло. Главата на драколича не продължи напред, за да захапе Ентрери, но убиецът не усещаше нищо друго освен щипещата горещина. Остана свит на кълбо със затворени очи, крещейки срещу ужаса и болката, отричайки рева на пламъците и драколича. Почувства как плащът му се запалва и косата му се опърля.
Защитниците на Палишчук се биеха храбро, защото нямаха голям избор. От мрака прииждаха още и още гаргойли в поредната вълна на битка, която изглеждаше безкрайна. След първата атака жителите на града се бяха организирали на малки защитни групи, обграждащи онези, които не можеха да се бият. За тяхна чест, бяха загубили само неколцина в битката с гаргойлите, а по улиците се въргаляха много трупове на чудовища.