В една малка стая един самотен боец имаше по-малко късмет и никакви възможности. Защото както някои от другите жители, които бяха загинали тази нощ, Калихай бе отрязана от защитните формации. Биеше се сама, а Дейвис Енг безпомощно стенеше в леглото зад нея.
В стаята имаше трима мъртви гаргойла, двама убити в ранните мигове на дългата битка. След дълго затишие третият се бе хвърлил срещу нея и тъкмо бе паднал.
Писъците му обаче бяха получили отговор и следващите два влетяха с трясък. Калихай знаеше, че отвън има и други, готови да се включат в битката.
Тя отбягна удар и мушна напред с острието си. Помисли си, че може и да победи двойката, но знаеше, че няма да издържи още дълго.
Хвърли поглед към Дейвис Енг, който лежеше с вкочанено от ужас лице.
Калихай изръмжа, докато отново насочваше вниманието си към битката. Не можеше да го изостави, не и по този начин, не и когато беше толкова безпомощен.
Така че продължи да се бие и един от гаргойлите се строполи на пода. Друг зае мястото му, после още един, и Калихай се въртеше и сечеше диво, надявайки се, молейки се да ги удържи.
Всички мисли за победа отлетяха, но тя продължи отчаяните си замахвания и завъртания, вкопчена в последните мигове на живота си.
Изведнъж гаргойлите изпищяха толкова пронизително, толкова отчаяно, че ушите на Калихай я заболяха, а зад гърба й Дейвис Енг проплака.
И тогава гаргойлите изчезнаха. Просто изчезнаха.
Не бяха излетели от стаята. Просто се бяха стопили.
Калихай осъзна, че труповете също са изчезнали.
Примигна и погледна към Дейвис Енг.
— Нима съм загубила ума си? — попита тя.
Мъжът изглеждаше също толкова объркан и нямаше отговор.
От улицата се понесоха радостни възгласи. Калихай отиде до счупения прозорец и погледна надолу.
Внезапно, без обяснение, битката за Палишчук бе приключила.
От пукнатината в стената Джарлаксъл бе видял пожара. Огнена колона се бе спуснала отгоре, обгаряйки горната част на врата и главата на драколича.
Огромното тяло с едно откъснато крило се разтресе и потрепери.
Какъв номер бе направил Ентрери?
В следващия момент мрачният елф разбра. Статуетката, която бе оставил над вратата на жилището им в Хелиогабалус, подаръкът от сестрите драконки.
„Умни мой приятелю“, помисли си Джарлаксъл.
Помисли и че този приятел със сигурност е мъртъв.
Пламъците поутихнаха и драколичът измъкна глава от дупката. От люлеещата се глава и врат се издигаха струйки дим и когато се обърна нестабилно, Джарлаксъл видя, че половината му глава е стопена. Създанието нададе рев или поне се опита.
Направи стъпка назад в стаята. Залюля се и се строполи. Остана неподвижно, съвсем неподвижно.
Джарлаксъл се измъкна от пукнатината и отново се материализира в залата — стая, която бе станала призрачно тиха.
— Махни се от мен, тлъст глупако — прозвуча гласът на Атрогейт и наруши мълчанието.
Мрачният елф се обърна и видя как джуджето претърколи Олгерхан на пода. После скочи, плюейки и псувайки. Огледа се, опита се да осъзнае какво се е случило и остана дълго време с ръце на хълбоците, втренчен в трупа на дракона.
— Проклет да съм, ако не победихме — обърна се към Джарлаксъл.
Мрачният елф почти не го чуваше. Джарлаксъл бързо премина през стаята, уплашен от онова, което щеше да открие.
Дишането му се успокои, когато Артемис Ентрери излезе изпод арката, а от главата и торса му се издигаха струйки дим. В едната си ръка държеше смачканата димяща дрипа, която бе останала от плаща му. С отвратен поглед към мрачния елф я метна настрани.
— Около теб винаги има дракони — промърмори той.
— Имат най-големите съкровища за придобиване.
Ентрери първо огледа пълната с кости, но иначе празна стая, после погледна Джарлаксъл.
Мрачният елф се разсмя.
Глава 22
За победителя
Олгерхан изсумтя, изохка и спря да диша, докато Атрогейт овързваше счупения му крак със здрав кожен ремък. Джуджето направи примка от каиша и поднесе единия му край към лицето на полуорка.
— Най-добре го захапи здраво — каза той.
Олгерхан го изгледа за миг и после впи зъби в края на ремъка.