Атрогейт кимна и дръпна здраво каиша, като го напъна яко и изправи със сила крака на полуорка. Лентата заглуши донякъде вика на Олгерхан, но въпреки това той отекна из залата. Полуоркът сви здраво юмруци и удари по каменния под.
— Да, на бас, че боли — обади се Атрогейт.
Полуоркът се отпусна назад, почти припаднал. Известно време ту губеше съзнание, ту се освестяваше и пред очите му танцуваха черни петна, но после през замайването и болката видя нещо, което завладя вниманието му. Арраян се появи на перваза. За пръв път от толкова време стоеше изправена, без да се обляга на нищо.
Олгерхан се надигна на лакти, когато тя срещна погледа му.
— И ето как свършва всичко — отбеляза Джарлаксъл, пристъпвайки заедно с Ентрери към джуджето и полуорка. — Вдигни го. Ще ви пренеса горе на перваза при Арраян един по един.
Атрогейт се зае да помогне да Олгерхан да се изправи, но Ентрери просто отиде до стената, където бързо избра маршрут и започна да се катери. Движеше се уверено и когато Джарлаксъл направи първото си качване и положи внимателно Олгерхан до Арраян, вече почти бе стигнал.
Когато най-после подаде глава над издатината, видя как Арраян се бе свлякла над Олгерхан, бе го прегърнала здраво и му признаваше любовта си. Ентрери изскочи до тях, усмихна им се леко, което никой от двамата дори не забеляза, и се отдалечи, за да провери изкачващия се коридор.
Пробяга известно разстояние по него, но не откри врагове и не чу никакви звуци. Когато се върна, завари останалите четирима да го чакат. Олгерхан се беше облегнал на джуджето, а Арраян го подкрепяше, хванала ръката му от другата страна.
— Коридорът е чист — докладва той.
— Замъкът е мъртъв — отговори Арраян и гласът й проехтя по-силно, отколкото Ентрери го бе чувал преди.
— Не можеш да си сигурна — обади се Атрогейт.
Но Арраян кимна и увереността й се противопостави на притесненията на останалите.
— Не знам откъде го знам — обясни тя. — Просто знам. Замъкът е мъртъв. Няма да се сблъскаме с гаргойли или мумии, нито с деймони или други чудовища.
Дори капаните, според мен, сега са неактивни.
— Аз ще се погрижа за това, на всяка стъпка — увери я Ентрери.
— Ба, но тя няма как да е сигурна — повтори Атрогейт.
— Според мен е — каза Джарлаксъл. — Сигурна и права. Драколичът беше източникът на несекващия живот на този замък, даваше сила на книгата, а книгата даваше сила на гаргойлите и другите чудовища. Без дракона те не са нищо повече от мъртъв камък и празни трупове.
— И драконът даваше на книгата силата да краде живота ми — добави Арраян. — Щом падна, бремето се вдигна от мене. Не разбирам всичко, уважаемо джудже, но съм сигурна, че не греша.
— Ба, а тъкмо започваше да става забавно.
Това ги разсмя, дори Олгерхан, макар че се намръщи от усилието. Джарлаксъл излезе пред тримата, за да се присъедини към Ентрери.
— Ще вървим напред и ще се уверим, че пътят е чист — каза мрачният елф и двамата с Ентрери тръгнаха.
Закрачиха бързо и се отдалечиха доста от останалите.
— Наистина ли замъкът е мъртъв? — попита Ентрери, щом останаха сами.
— Арраян има развит усет и тъй като беше тясно свързана със замъка, ще се доверя на преценката й в този случай.
— Изглежда знаеш повече от нея.
Джарлаксъл сви рамене.
— Без гаргойли и мумии — продължи Ентрери. — Източникът на силата им вече го няма. Ами немъртвите?
Ще ни чакат ли скелети, когато се върнем в крепостта?
— Какво искаш да кажеш?
— Изглежда техният господар върви до мен.
Джарлаксъл се засмя.
— Кога стана некромант? — попита Ентрери.
Джарлаксъл извади камъка с формата на череп.
— Тогава ти си бил причината, разбира се — каза убиецът. — За всичко.
— Не е напълно вярно — отговори Джарлаксъл. — Аз докарах тримата ни изгубени спътници, така е. Ти наистина ги чу как ни следват надолу.
— И остави четвъртия да виси на шип?
Джарлаксъл отново се засмя.
— Той е джудже — черепът не ми дава власт над мъртви джуджета, само над хора. Така че ако ти паднеш в битка…
На Ентрери не му беше забавно.
— Имаш силата да вдигнеш армия от скелети? — попита той.
— Не — обясни мрачният елф. — Не всичките. Драколичът ги съживяваше, или замъкът. Но ги чувах, всеки един от тях, и те ме чуваха и се подчиниха на заповедите ми. Може би са изпитвали неприязън към дракона, който ги е избил преди време.