— Почти я изгубихме — каза Джарлаксъл на Уингхам, защото се бе постарал да върви до стария полуорк на връщане. — Олгерхан захвърли пръстена си и внезапният шок от поемането на цялото бреме едва не смаза бедното момиче.
Уингхам му хвърли любопитен поглед и за малко да се изпусне с едно „Откъде знаеш?“, прецени Джарлаксъл, защото го прочете ясно по лицето на стария търговец на оръжие.
— Когато не можахме да намерим пръстена на Олгерхан, знаехме, че трябва да действаме бързо. За щастие в този момент вече бяхме готови да се бием с истинския владетел на крепостта, черен драколич с огромни размери и сила.
Това накара Уингхам да се ококори.
— Имате доста да разказвате — каза той.
— Беше дълъг ден — отговори Джарлаксъл.
Целият град се стече тази нощ — стари, млади и онези между тях, за да чуят историите за падането на драколича. Естествено, Джарлаксъл влезе в ролята на разказвач от името на петимата, защото малцина в целия свят можеха да разказват истории по-добре от странния стар мрачен елф. Атрогейт вмъкна няколко рими и изглежда получаваше особено удоволствие от стенанията на присъстващите.
Докато ставаше това, Ентрери отиде в далечния край на общата зала, опитвайки се да остане незабележим. Не му се говореше с никого, не искаше да го тупат по гърба и нямаше желание да отговаря на въпроси, особено за смъртта на Елъри и Кантан.
Но в тълпата видя едно лице, отзад до вратата, което не можеше да пренебрегне.
— Дейвис Енг? — попита той, когато стигна до Калихай.
— Почива си — отговори тя кратко. — Почти умря, когато гаргойлите нападнаха града, но аз бях там.
— Както винаги героиня.
Калихай го изгледа гневно.
— Това е твоята титла, не е ли така?
— Помолихме те да дойдеш с нас.
— За да падна мъртва до Елъри, без съмнение.
Ентрери само се усмихна, поклони се и се отдалечи.
Радостните възгласи зад него стихнаха, докато вървеше в нощта на Палишчук. Беше сам с чувствата си, включително някои, които дори не бе подозирал, че изпитва. Извика в ума си лицето на Арраян, после си помисли за Дуавел Тигъруилис. Помисли за своя гняв, своята болка, когато Арраян бе признала любовта си на Олгерхан.
Защо бе почувствал това? Защо толкова силно?
Призна пред себе си, че Арраян наистина го привличаше, но Елъри и Калихай също го бяха привличали на това ниво. Не обичаше жената полуорк — как би могъл, когато не я познаваше истински?
Всичко това го накара да поклати глава и питайки се за това сега, когато имаше време да помисли и да разсъждава, без надвиснала опасност и отвличане на вниманието, той намери отговора.
Измъкна флейтата на Идалия и се втренчи в нея, после се изсмя горчиво.
Значи сестрите драконки — и без съмнение, неговият приятел, мрачният елф — се бяха наговорили да го манипулират.
Странно, но в този миг на размисъл Артемис Ентрери не им беше ядосан.
Три дни по-късно от Палишчук тръгна фургон, в който се возеха Ентрери и Джарлаксъл, Калихай, Атрогейт и Дейвис Енг. Неколцина от войниците на Палишчук бяха приели да бъдат стражи и колари. Зад тях вървеше втори фургон, който носеше телата на Праткъс и командир Елъри. Не бяха намерили достатъчно от останките на Мариаброн, за да го погребат, а долната половина от тялото на Кантан, въпреки че уж бе измъкната от стражите на Палишчук, които се бяха върнали в замъка, не бе положена в каруцата. Слуховете шепнеха, че някой я е поискал и отнесъл без много шум предишния ден, но дори вечно подозрителните Джарлаксъл и Ентрери нямаха много вяра на обърканите сведения.
— Ще постъпиш мъдро, ако държиш търсачите на редки артефакти настрана от замъка — каза Джарлаксъл на Уингхам, който бе застанал до Арраян, Олгерхан и един много по-възрастен полуорк, представен като стар и известен бард. — Книгата е унищожена, така че по всяка логика мястото трябва да е мъртво. Но в крайна сметка това беше артефакт на Зенги и не знаем какви други изненади ни е оставил кралят вещер.
— Войниците, които влязоха, разказаха на всички за съдбата на Праткъс — отговори Уингхам — и че явно няма никакви съкровища. Замъкът ще остане както си е, докато крал Гарет не изпрати подходящ отряд, който да разследва.
— Сбогом тогава — каза мрачният елф с нисък поклон, като размаха голямата си шапка. — Очаквайте завръщането ми в Палишчук в момент, когато ще мога напълно да разгледам и да се насладя на града.