— И ще бъдеш добре дошъл, Джарлаксъл — вметна Арраян. — Макар че едва ли ще те видим преди пролетното топене.
Джарлаксъл й се усмихна и вдигна магическия пръстен, който му беше дала по негова молба, уж за да го изучи по-добре и може би да замени изгубения му другар. Арраян му го бе предала без възражения, след като Уингхам се бе съгласил, защото никой от двамата не знаеше, че Джарлаксъл вече притежава другия пръстен. Щом останалите бяха излезли от стаята на битката, една бърза магия бе показала на Джарлаксъл местоположението му, а мрачният елф никога не оставяше такива предмети да се изгубят напразно.
— Зимата се задава бързо — каза Уингхам. — Но пък тук горе зимата винаги наближава бързо, ако вече не е тук!
— И ти ще си добре дошъл, Артемис Ентрери — добави Олгерхан.
Ентрери срещна погледа на полуорка, а после обърна взор към Арраян. Усмивката й беше топла и приятелска и изпълнена с благодарност.
Ентрери бръкна под мантията си и извади флейтата на Идалия, после погледна пак към двамата. Усещайки любопитния поглед на Джарлаксъл, той се обърна към мрачния елф.
Видя разбиране и доби усещането, че приятелят му ще бъде доста разочарован.
Вдигна флейтата, но не я хвърли на Олгерхан, както бе възнамерявал.
— Може би ще се науча да свиря достатъчно добре, за да ви развличам, когато се върна — каза той и видя как усмивката на тъмното лице на Джарлаксъл става по-широка.
Ентрери не беше сигурен какво точно изпитва.
— Това би ми харесало — каза Арраян.
Фургоните се отдалечиха. Артемис Ентрери дълго гледа назад към полуорките и остави дълго ръцете си да чувстват майсторската работа на Идалия.
През останалата част от деня нямаше събития. Дори Джарлаксъл мълчеше и остави Ентрери сам. Направиха лагера си за нощта и Ентрери избра една от пейките в каруците за легло, най-вече защото така нямаше вероятност някой да спи твърде близо до него. Много му се искаше отново да е сам и си мечтаеше да е достатъчно далеч от всички останали, за да извади флейтата и да се опита да научи повече за магията й.
Поиска да е още по-далеч, когато не много след падането на тихата нощ Калихай се вмъкна във фургона и застана до него.
Отначало той се страхуваше, че тя може да го нападне. Знаеше, че лесно може да я победи и убие с камата си в ръка, но не искаше да го прави.
— Утре пътят няма да бъде чист — каза му полуелфката.
Ентрери се престори на озадачен и се завъртя, за да седне.
— Преди пладне, може би и по-рано, ще се натъкнем на преследвачи, група ездачи, които идват с въпроси и обвинения — поясни тя.
— Какво знаеш?
— Цитаделата на убийците иска да знае за Кантан — обясни Калихай. — Той беше значителен играч в онази тъмна организация, а сега е мъртъв. Според слуховете — от твоята ръка.
— Слуховете твърдят много неща.
— Олгерхан разказа за сблъсъка си със смъртта в замъка. Разказа за кама и падането на Кантан. Много уши освен малката група приятели около полуорка чуха този разказ.
Ентрери гледаше ръката й.
— Архимаг Кнеликт не е Кантан — продължаваше Калихай. — Какъвто и успех да си имал срещу онзи подлец, няма да ти е лесно да го повториш, щом се отнася до Кнеликт. Няма да дойде сам, а мъжете с него няма да са новаци в занаята на убийството.
— Защо ми казваш това?
Жената го изгледа дълго.
— Няма да живея с дълг към Артемис Ентрери — каза тя и се извърна.
Не за пръв път, Ентрери се почувства доволен, че не я е убил.
Зората още беше далече, когато Ентрери и Джарлаксъл се отдалечиха от каруците.
— Думата е „Черен пламък“ — обясни Джарлаксъл, подавайки обсидиановата фигурка на другаря си.
— Черен… — започна Ентрери, но мрачният елф го прекъсна с вдигната ръка и предупреждение.
— Не изричай повикването, преди да си готов да яздиш — обясни Джарлаксъл. — И постави фигурката на земята, преди да го направиш, защото това ще призове чудовищен кон от долните равнини да ти служи. Намерих я у тялото на Мариаброн — интересен предмет за рейнджър от Армията на Кървав камък.
Ентрери изгледа първо него, после фигурката.
— Така че ако си готов, трябва да тръгваме — каза Джарлаксъл.
— След мен ли ще яздиш?
— До теб — каза мрачният елф и извади идентичен предмет от друга от многобройните си кесии.