Джарлаксъл сви рамене.
— Може би. Но има други начини. — Накрая той вдигна скъпоценния драконов череп. — Като начало, сестрите ще научат, че между нас има ново равновесие на силите. И в този камък се крие контролът над замъка и един нов съюзник.
— Съюзник, който ще ни отхапе наполовина.
Джарлаксъл поклати глава.
— Не и докато притежавам неговия талисман. Ние вече си общуваме, уверявам те. Ако избера да го освободя отново, той ще го направи единствено с голяма вяра в мен, защото ако унищожа талисмана, ще унищожа духа на драколича. Напълно.
— Гарет ще изпрати войници в замъка.
— И аз ще им позволя да останат известно време.
— Вааса?
— Най-малко.
— Ще се изправиш срещу легендарен крал паладин?
— Хайде де, не можеш ли да признаеш, че би могло да е забавно?
Ентрери се опита да проговори няколко пъти, но не произнесе нищо разбираемо. Най-накрая той просто поклати глава, въздъхна и се извърна, тръгвайки обратно към равната земя.
— Довери ми се — каза Джарлаксъл.
— Моя муза?
— Твой приятел.
Епилог
— Премина ли наивният човек глупавото ти малко изпитание? — Кимуриел Облодра попита Джарлаксъл няколко дни по-късно, в сенките под Ваасанската порта.
— Не подценявай Артемис Ентрери — отговори Джарлаксъл, — или колко е ценен за мен… за нас.
— А ти не трябва да надценяваш силата на скъпоценните черепи, които си открил — предупреди го Кимуриел, който тъкмо бе приключил с огледа на двата камъка по молба на Джарлаксъл. Бе говорил с драколича, на име Уршула, и бе потвърдил подозренията на Джарлаксъл, че звярът не би дръзнал да тръгне срещу притежателя на талисмана.
— Те са само началото — каза Джарлаксъл ухилено. — С Артемис Ентрери имаме аудиенция с краля паладин след два дни, малко на юг от тук, в село Кървав камък.
Ще бъдем посрещнати като герои заради постиженията ни във Вааса и като официални свидетели на кончината на героичната племенница на Гарет.
Не можа да сдържи хихикането си заради иронията на последното изречение. Само ако крал Гарет знаеше!
Кимуриел погледна Джарлаксъл, нащрек, разпознавайки онова изражение на увереност и грандиозни планове в очите му, защото бе виждал този поглед на бившия си господар десетки пъти през вековете. Но те не бяха в Подземен мрак, в Мензоберанзан, където Бреган Д’аерте и Джарлаксъл бяха държали много скрити козове.
— Да не си открил друг Креншинибон? — попита псионистът с очевидно отвращение и безпокойство.
— Открих възможност — поправи го Джарлаксъл.
— Бреган Д’аерте няма да излезе със сила срещу някой като крал Гарет Драконоубиец.
Джарлаксъл го изгледа с уважение и каза:
— Радвам се, че проявих мъдростта да поставя Кимуриел начело на отряда си. Разбира се, ти си прав да се противиш на този смел ход. Ти си добър водач и те призовавам да продължаваш предпазливо, но и без предубеждение. Още много събития има да се разиграят тук, в тази дива земя, и аз контролирам повечето от тях. Той вдигна драконовата статуетка. — Моите взаимоотношения с две живи драконки току-що се промениха по начин, който те не могат да разберат.
— Още съюзници за твоята битка?
— Съюзници? Ще видим.
Кимуриел не можа да сдържи ироничната си усмивка.
— Може да намерите начин да се впишете, докато събитията се развиват — каза му Джарлаксъл. — Моля се Кимуриел все още да е опортюнистичен водач. Целта на Бреган Д’аерте е повече от оцеляването, нали? Искате да ставате по-силни?
— Ти почти ни унищожи в Калимпорт.
— Не — поправи го Джарлаксъл. — Причиних ви неудобство. Аз бях онзи, който почти беше унищожен.
— Ти и Ентрери ще свалите крал паладин?
— Ако се стигне дотам.
Единственият отговор на Кимуриел беше да се наведе в почтителен поклон.
„Калните ботуши и кървавите остриета“ отдавна се беше изпразнила за през нощта, но Ентрери бе хвърлил на кръчмаря достатъчно злато, за да получи ключа от вратата. Седеше сам с мислите си и чаша бира и обмисляше емоциите, които го бяха придружавали през целия път до Палишчук и обратно. На масата до гарафата му лежеше флейтата на Идалия и Ентрери още не беше сигурен дали мрази този предмет, или го цени много.