Всичко това беше толкова непознато за него.
На сутринта трябваше да тръгне с Джарлаксъл за среща с краля, където щяха да получат похвала и предложение да се присъединят към Армията на Кървав камък, така им бе казал почитаемият генерал Данауей.
Колкото и интригуващо да беше всичко това, мислите на Ентрери бяха насочени към нещо много по-малко.
Мислеше за жените, които го бяха придружили на север, за това как тази безобидна на вид флейта му бе дала различен поглед върху тях.
Тази нова гледна точка поне не го бе спряла да убие Елъри и това му даваше известна утеха.
Леки стъпки зад него му подсказаха, че не е сам и от звука убиецът разбра много. В края на краищата, тя го беше наблюдавала от другия край на стаята през по-голямата част от вечерта.
— Не убих приятелката ти — каза той, без да се обръща. — Поне не умишлено.
Стъпките спряха, все още на пет-шест крачки от него. Най-накрая той се обърна и видя, че разсъжденията му бяха верни. Калихай стоеше зад него с изопнато лице. Ентрери бе облекчен да види, че не държи оръжие в ръцете си.
— Приеми го като истина или недей — каза й той и се обърна към бирата си. — Не ме е грижа.
Понечи да вдигне чашата към устните си, но Калихай се приближи бързо. Ръката й сграбчи китката му, което го спря и го накара пак да я погледне.
— Ако не те интересува дали ти вярвам, или не, защо ми го казваш отново? — попита тя.
Беше ред на Ентрери да се втренчи в полуелфката.
— Или просто те е страх, че всъщност те е грижа, Артемис Ентрери? — подразни го Калихай и го пусна, като отстъпи назад.
Ентрери стана, изблъсквайки стола зад себе си, и каза:
— Ласкаеш се.
— Още съм жива, нали? — разсъди Калихай. — Можеше да ме убиеш в Палишчук, но не го направи.
— Не си струваше усилието — каза Ентрери. — Ти се грижеше за войник на короната.
— Можеше да ме убиеш във всеки момент, и все пак аз още съм жива и може би съм заплаха за тебе.
— Наистина се ласкаеш.
Но той осъзна, че Калихай дори не го слуша, когато тя пристъпи до него и впери пламналите си очи в неговите.
— Уверявам те, Артемис Ентрери, че винаги си струвам усилието — каза тя с дрезгав глас. Горещият й дъх опари лицето му, а устните й почти допряха неговите.
— Не убих приятелката ти — повтори Ентрери, но гласът му в този момент не беше толкова силен и толкова стабилен.
Калихай нежно вдигна ръка, която го погали по гърдите и се спря на яката му, където стисна здраво.
— Приемам това — каза тя и го придърпа по-близо, придърпа го в себе си.
Целуна го грубо и захапа устната му. Ръцете й го обхванаха и го придърпаха още по-близо и Ентрери не се възпротиви. Неговите ръце обгърнаха полуелфката и я притиснаха към него. Вдигна ръка, за да сграбчи гъстата й, копринена черна коса.
Калихай го повлече със себе си, докато падаше на масата — или се опита, защото двамата бяха твърде настрани и паянтовата маса се преобърна, стоварвайки ги върху един стол, който отскочи изпод тях и двамата паднаха на пода.
Не ги беше грижа и дори не забелязаха. Дърпаха непохватно дрехите си, а устните им не се разделяха нито за миг.
Артемис Ентрери бе оцелявал из дивите улици на Калимпорт от дете и бе познавал много жени през живота си, но никога преди не бе правил любов с жена.
Никога преди акта не бе означавал за него нещо повече от физическо облекчение.
Не и този път.
Когато приключиха, Ентрери се надигна над Калихай и се вгледа в нея на меката светлина на тлеещото огнище на таверната. Вдигна ръка, за да погали линията на белега по лицето й, и дори той не му изглеждаше грозен в този момент.
Но това беше само един миг, защото някакъв шум в коридора отвън им припомни къде се намират и им подсказа, че нощта почти е изтекла. Те скочиха и бързо се облякоха, без да си казват и дума преди да се изправят един срещу друг, докато Калихай закопчаваше последните копчета на ризата си.
— Гледаш лицето ми и съжаляваш за избора си? — попита тя.
Ентрери придоби невярващо изражение.
— Нима смяташ, че си грозна?
— А ти?
Ентрери се засмя.
— Ти си съчетание от талант и красота — каза той. — Но ако суетата ти те принуждава да измъкваш насила подобни комплименти, защо не потърсиш магьосник или свещеник, за да премахне… — спря, като я видя как се намръщи.