— Мислех, че целта ни е да си изградим реноме по улиците на Хелиогабалус — отвърна Ентрери — сред потенциални работодатели.
— И настоящи — съгласи се Джарлаксъл. — И ще го направим. Но помисли си колко клиенти и печалба можем да получим с героична репутация. Ще премахне подозренията и може би дори ще ни отърве от наказание, ако бъдем заловени при някое непредпазливо действие.
Няколко месеца на Ваасанската порта ще повишат репутацията ни повече отколкото няколко години в Хелиогабалус биха могли.
Ентрери присви очи. Трябваше да има и още нещо.
Бяха в Дамара от няколко месеца и знаеха за „възможностите“ за герои в дивите земи на Вааса от самото начало — и как нямаше, при положение, че всички кръчми и поне половината улици на Хелиогабалус бяха облепени със съобщения, които го твърдяха? И въпреки това едва наскоро, след почти гибелната случка в кулата, Джарлаксъл бе възприел идеята за пътуване на север. Нещо, което Ентрери намираше за твърде необичайно. Работата във Вааса беше трудна, удобствата несъществуващи, а Ентрери знаеше отлично, че Джарлаксъл цени разкоша над всичко.
— Какво ти разказа Илнезара за Вааса, че си толкова заинтригуван? — попита Ентрери.
Усмивката на Джарлаксъл беше кисела и не отричаше подозренията на Ентрери.
— Знаеш ли нещо за войната? — попита елфът.
— Малко — призна Ентрери. — Чувал съм прославата на крал Гарет Драконоубиец. Кой не би чул в град, който служи за светилище на човека и неговите героични спътници?
— Воювали са със Зенги, краля вещер — обясни елфът. — Лич със страховита сила.
— И с ята дракони — прекъсна го отегчено Ентрери. — Да, да, чувал съм го.
— Много от съкровищата на Зенги са били открити, завладени и донесени в Дамара — продължи Джарлаксъл. — Открити са само незначителни предмети.
Зенги е притежавал артефакти и такова количество съкровища, че е можел да примами цели ята дракони със зова си. И е бил лич. Знаел е тайната.
— Нима имаш подобни желания? — Ентрери не прикри отвращението в гласа си.
Джарлаксъл се закашля при мисълта.
— Аз съм мрачен елф, ще живея още векове, макар много вече да са изминали, откакто съм се родил. В Мензоберанзан има лич с огромна мощ.
— Личът мрачен елф Дир, знам — припомни му Ентрери.
— Според мнозина най-гнусното създание в града.
Налагало ми се е да се занимавам с него достатъчно, за да знам, че практически всичките му усилия са посветени на продължаване на съществуването му. Купил е вечност за себе си и е ужасен да не я изгуби. Това е жалко съществуване, студено като кожата му, и е самотно, лишено от удоволствията на чуждата компания. Колко защитни заклинания трябва да изтъче, за да се чувства сигурен, когато се е довел до точката, където може да изгуби твърде много? Не, съществуването като лич не е нещо, към което се стремя. Уверявам те.
— Нито пък аз.
— Но осъзнаваш ли силата, която ще дойде от притежаването на знанията на Зенги? — попита елфът. — Осъзнаваш ли колко висока цена биха платили остаряващи крале, страхуващи се от надвисналата смърт?
Ентрери просто изгледа мрачния елф.
— И кой би могъл да каже какви други чудеса е притежавал Зенги? — продължи Джарлаксъл. — Дали съкровищниците са пълни с могъщи магически талисмани, или с огромни като дракони купчини скъпоценни камъни? Дали кралят вещер няма оръжия, които правят смешна силата на Нокътя на Шарон?
— Няма ли друга цел в живота ти освен придобиването на предмети?
Това изненада Джарлаксъл — един от малкото случаи, когато Ентрери го беше виждал временно смутен.
Но, естествено, премина бързо.
— Ако е, изглежда е цел не само на моя, но и на твоя живот — отвърна накрая елфът. — Нима не прекоси цял Фаерун, за да заловиш Риджис и рубинения медальон на Пук паша?
— Това беше работа.
— Която лесно можеше да откажеш.
— Харесвам приключенията.
— Тогава нека отидем — каза мрачният елф и размаха ръце в преувеличено движение към вратата. — Приключенията ни очакват! Опит, вероятно отвъд всичко, което ни е познато. Как можеш да устоиш?
— Вааса е пуста замръзнала тундра през по-голямата част от годината и кално блато през останалата.
— А под тундрата? — подкачи го елфът. — Там има съкровища отвъд мечтите ни.
— И стотици авантюристи, които ги търсят.
— Естествено — призна мрачният елф. — Но никой от тях не знае да се оглежда толкова добре, колкото аз.