— Побързай и ела! — отвърна мрачният елф.
Ентрери се обърна насред движение и видя как серия зелени мълнии излитат от пръстите на лича, извиват се и се спускат надолу. Пет удариха Джарлаксъл — или щяха да го ударят, само че вместо това бяха погълнати от магията на брошката, — докато другите пет се понесоха безпогрешно към него.
Убиецът хвърли Нокътя на Шарон във въздуха и протегна напред обвитата си в ръкавица ръка, която поемаше стрелите една след друга. Улови меча си и погледна назад, за да види как тънките пръсти на Джарлаксъл му правят знак да го последва. Горе личът се спусна по стълбите.
Ентрери се наведе в последния момент, с усилие избегна силния замах на единия от големите, който най-вероятно щеше да откъсне главата му от раменете.
Изръмжа и се втурна към елфа, прибирайки меча си в ножницата.
Джарлаксъл се ухили, докосна шапката си, сви колене и подскочи право нагоре.
Ентрери също скочи и сграбчи Джарлаксъл за колана, докато левитацията на елфа не го засили нагоре, повличайки и него.
Отдолу големите се протегнаха и се замятаха безуспешно към празния въздух. От едната страна нападна гаргойл, който замахна силно към крака на Ентрери.
Убиецът ловко се отдръпна и го изрита в лицето.
Не нанесе кой знае каква щета и гаргойлът атакува отново бързо и яростно или по-скоро започна, но после се изопна и замахна яростно с криле, щом Ентрери протегна ръкавицата си и запрати в обратна посока магическите стрели, с които го бе нападнал личът. Те изпращяха върху черната кожа на гаргойла и създанието се сгърчи.
Въпреки това то отново се нахвърли върху левитиращата двойка, а отгоре се разнесоха писъците на още гаргойли, вече формирани и готови да ги връхлетят.
Но другарите вече бяха стигнали до парапета и Джарлаксъл го сграбчи и се прехвърли, а Ентрери бързо го последва.
— Бягай нагоре! — извика елфът. — Има път!
Ентрери го изгледа за момент, но предвид връхлитащите отгоре и покрай перилото гаргойли и тичащия нагоре по стълбите лич, заповедта на Джарлаксъл изглеждаше очевидна.
Затичаха се обратно по стръмния коридор. По петите им пърхаха гаргойли и принуждаваха Ентрери да се обръща буквално на всяка стъпка, за да ги отблъсне.
— Бързо! — извика Джарлаксъл.
Ентрери хвърли поглед на елфа, видя, че в ръката му има жезъл и само можеше да си представи каква ли разрушителна мощ е затворена в крехкия предмет. Убиецът се хвърли с всички сили напред.
Джарлаксъл насочи жезъла зад Ентрери и произнесе активиращата команда.
В коридора се появи каменна стена, която го блокира от стена до стена и от пода до тавана. Зад нея чуха тупването от сблъсъка на гаргойлите и драскащите звуци, издавани от фрустрираните създания, които изпробваха ноктите си върху непоклатимата преграда.
— Продължавай да тичаш — каза Джарлаксъл на придружителя си. — Големите могат бързо да я разбият, а личът даже няма да бъде забавен от нея.
— Ободряващо — отвърна Ентрери.
Той притича покрай Джарлаксъл и не дочака елфа да го настигне. Все пак погледна назад, когато коридорът се изви така, че каменната стена оставаше извън полезрението им и видя, че предупреждението на Джарлаксъл се превръща в реалност, защото личът се появи и премина право през каменната бариера.
Вратата на най-горната стая на кулата беше затворена, но не и заключена и Ентрери я отвори с рамо.
Спря се рязко и се взря в частично разкъсаната книга и сиянието, носещо се от центъра й. Почувства как някой го блъска по гърба.
— Иди при нея, бързо! — подкани го Джарлаксъл.
Ентрери изтича до книгата и заобиколи пиедестала й от пипала. После видя ясно сияещия череп, пулсиращ със сила и светлина.
С гръм и трясък нещо се вряза в каменната врата, която Джарлаксъл беше затръшнал, и я отвори широко. От една обгоряла точка в центъра й се заиздигаха струйки дим. Отвъд нея по коридора магически се носеше личът, с блестящи очи и зъби, застинали в постоянна немъртва усмивка.
— Няма път за бягство — долетяха думите на създанието, понесени от студения дъх, който нахлу в стаята.
— Грабни черепа — инструктира го Джарлаксъл.
Ентрери протегна лявата си ръка и почувства внезапна пробождаща болка.
— С ръкавицата! — замоли го Джарлаксъл.
— Какво?
— Ръкавицата! — извика мрачният елф и залитна и се разтресе напред-назад, когато го удари поредица светещи в зелено стрели.