— Няма значение — изрече той накрая. — Единственото, което има значение е, че си моя жена и носиш моето дете. Не мога да живея без теб.
Смаяната Мери се втренчи в него.
— Не можеш да живееш без мен?
— Не и ако искам да съм щастлив.
— Стивън — прошепна тя. — Това означава ли, че ще забравиш миналото?
— Не съм човек, който забравя лесно — каза прямо и сериозно Стивън. — Но ще дам трети шанс за нас двамата. Ще почнем от днес, Мери.
Мери примижа срещу него. Сълзите й най-сетне секнаха. Стори й се, че става някакво чудо. И че Стивън я е изцелил някак, защото мъката и болката, които изгаряха гърдите й, утихнаха до слабо пулсиране, което тя понасяше с лекота. Отнякъде дълбоко в нея почна да извира истинска радост, която щеше да прогони останките от скръбта й.
Той я погледна внимателно.
— Обещай ми тук и сега, закълни се в живота на детето си, че няма повече да излагаш на опасност брака ни. Трябва да съм сигурен, че мога да ти имам доверие, Мери.
— Имай ми доверие. Винаги ще ти се подчинявам, Стивън — закле се Мери.
Най-сетне изражението на Стивън омекна. Устата му се присви леко.
— Не смея да се надявам на чак толкова голямо уважение, мадам. Стига ми да се държиш предпазливо и благоразумно.
И Мери се засмя от сърце и се притисна към него. Беше спечелила. Стивън пак беше неин.
27
Руфъс току-що се беше завърнал от успешен лов и беше в прекрасно настроение. Обви ръка около Дънкан, който крачеше до него. Двамата слязоха заедно от личните покои на краля и се запътиха към голямата зала.
— Днешният успех беше добро предзнаменование за бъдещето — каза той на дългогодишния си приятел. — Скоро ще хванем много по-голяма плячка.
— Дано си прав — изрече Дънкан. През последните няколко дена той почти не се усмихваше от напрежение и тревога. Въпреки че кралят му беше намекнал за плановете си, Дънкан бе узнал от слуховете, че скоро, много скоро, голяма англо-нормандска войска ще се устреми на север, за да свали Доналд Бейн и Едмънд. Той мечтаеше да застане начело на тази войска и след победата да се качи на трона на Шотландия.
Руфъс мина бавно през залата. Тя беше пълна с придворни. Кралят размени няколко думи с любимците си. Очите му заблестяха широко и настроението му се подобри още повече, когато забеляза на масата едно скъпо на сърцето му лице. То седеше точно под подиума. Толкова рядко виждаше това лице! Въпреки че Стивън беше останал в Лондон след настъпването на Нова година, когато доведе тримата синове на Малкълм Кенмор, той рядко се отбиваше в Тауър. А и когато го правеше, идваше само когато присъствието му беше необходимо или го викаха изрично.
Руфъс изгледа хубавия му профил секунда повече от необходимото. Неохотно отмести погледа си от наследника на Нортъмбърланд и тръгна през събралото се множество, което веднага му правеше път. Всички разговори престанаха мигновено.
— Седни до мен — каза приятелски Руфъс на Дънкан. Двамата се качиха заедно на подиума. Погледът на Руфъс се насочи пак право към Стивън. Усмивката му се стопи незабавно.
Стивън хранеше жена си с късче агнешко.
Разбира се, това беше само проява на учтивост от негова страна. Но нямаше нищо учтиво в начина, по който я гледаше или в пламъка в очите му и в разширените му от любовна страст ноздри. Макар и отдалеч, Руфъс ясно долавяше аромата на възбудата му.
Той погледна Мери. Лицето й беше пълно, а гърдите й бяха станали големи и отблъскващи. Представи си как изглежда, когато е права. Сигурно се клатеше като патица и приличаше на крава. Жена в нейното състояние не биваше да се показва на публично място. Той се вбеси, че трябваше да я търпи в залата си. Не стигаше това, но и знаеше, че Стивън е спал с нея, след като проклетият му глупав братя я бе довел в Лондон. И пак щеше да го прави, Позна по лицето на Стивън, че щеше да се нахвърли върху нея в мига, щом станат от масата.
Дънкан проследи погледа му.
— Удивително е каква власт има малката ми сестра върху този мъж. Удивително е… и опасно.
Руфъс го погледна.
— Тя наистина носи в корема си заплаха за теб, скъпи Дънкан.
— Сир, никога не сме говорили за това. Но смятате ли, че Де Уорън мечтае за Шотландия?
Руфъс сви рамене. Всъщност беше почти сигурен, че Стивън не мечтае за никакъв трон, но искаше събеседникът му да остане с друго впечатление.
— Приятелю мой, той, разбира се, никога няма да претендира за трона, но кой мъж няма да иска синът му да носи корона? Де Уорън е като баща си. Честолюбив и готов на всичко.