Чу стоновете му още преди да е спряла. Веднага разпозна дългото, стройно тяло, проснато на земята. Изскочи от фургона като стрела, премина граничната маркировка и коленичи до него. Всичко беше в кръв — и дрехите му, и земята отдолу. Паникьосаната Сторм изведнъж се озова в кошмара отпреди четири дни, когато стоеше на колене до умиращия Бъди.
— Можеш ли да спреш кръвта?
Гласът на Грейди грубо я върна в реалността. Нямаше никаква причина да помага на човек като Грейди Страйкър. Той й донесе само мъка и животът й се обърка от момента, в който го видя за първи път. Може и да не беше застрелял Бъди, но според нея цялата отговорност за убийството беше негова.
— Сторм, събуди се! Попитах те можеш ли да спреш кървенето? — Гласът му издаваше силна болка.
— Аз… Не зная. Сериозно ли е?
— Откъде да знам, по дяволите! Ти трябва да ми кажеш.
Сторм внимателно го обърна, за да намери раната. Лесно я откри, беше високо на лявото му рамо. Куршумът беше пронизал плътта и излязъл отпред.
— Не е много опасно, ако спрем кръвта. Куршумът е излязъл. — Тя продължаваше да го гледа, хипнотизирана от вида на кръвта.
Грейди загуби търпение.
— Дявол да го вземе, госпожо, докато се решиш да направиш нещо, кръвта ми ще изтече. Нали щеше да ми помагаш.
Омагьосана от синевината на очите му, Сторм кимна и започна да къса ивици от фустата си.
— Кой го направи? Много ли още чакат ред да докажат, че са най-бързите в стрелбата?
Грейди потисна едно стенание:
— Появи се проклетият сунър. Реших, че съм го изплашил, но той се оказа по-умен, отколкото изглеждаше. Стреля щом се обърнах.
— Не си толкова непогрешим, колкото си мислиш, ако първо не си го обезоръжил — рече Сторм неодобрително.
Грейди не отговори. Бяха му нужни всичките останали сили, за да не изкрещи от болка. Сторм беше разкъсала ризата му и притискаше сгънати парчета от фустата си към раната, за да спре кървенето.
По някаква причина голите му гърди странно я вълнуваха и ръцете й трепереха при допира със стегнатата му плът.
— Не можеш ли да бъдеш по-внимателна! Беше натиснала по-силно от необходимото.
— Само ако искам — кротко отвърна Сторм. — Няма защо да съм внимателна с теб, нито изобщо да ти помагам. След това, което стори на Бъди… Той… — тя поспря, за да не затрепери гласът й. — Той беше най-добрият ми приятел.
— Май каза, че ти бил съпруг? Сторм се изчерви.
— Разбира се, че ми беше съпруг. Но ми беше и приятел.
Грейди замълча, докато Сторм се занимаваше с раната му. Тя си припомни много неща. Точно така, Бъди й беше приятел много преди да й стане съпруг. Обичаше го като брат и когато дойде време да се омъжи, нямаше друг, когото да иска за съпруг. И макар да спаха в едно легло почти цял месец, тя продължаваше да го смята най-вече за приятел. Приемаше стеснителните му ласки, това дори донякъде й доставяше удоволствие, но така и не можа да разбере за какво бяха всички тези приказки за брака. Правенето на любов не беше нищо особено, във всеки случай не беше разтърсващото преживяване, за което я бяха подготвяли. Бе задължение, което изпълняваше повече заради Бъди, отколкото заради себе си.
Независимо от това, бракът им щеше да е щастлив, благословен с деца, смях и топла загриженост един към друг. Какво повече можеше да иска една жена? Бъди й липсваше отчаяно, защото й беше приятел и спътник през по-голямата част от живота й.
Сторм повдигна Грейди да седне и омота последната ивица плат около гърдите му, за да задържи превръзката. Изби малко кърваво петно, но Сторм се надяваше, че е спряла големия кръвоизлив. За щастие куршумът не беше засегнал жизненоважни органи и раната щеше да зарасне без проблеми.
— Можеш ли да яздиш? — попита Сторм, докато го изправяше на крака. — Мога да те кача във фургона и да те закарам в града.
— Тази нощ няма да се връщам в града.
— Да не си луд? Ако раната се инфектира? Какво ще правиш, ако вдигнеш температура?
— Казвали ли са ти някога, че отговаряш на името си? — Плаха усмивка се появи на лицето му.
— Доста често, но това не променя нещата. Трябва да те прегледа лекар, а и да съобщиш на властите за сунъра.
— И утре не е късно. На твое място бих се погрижил за навеса. Наоколо има доста хора, които търсят парцел без постройка. Могат да ти отнемат земята.
— Ами ти? Как ще прекараш нощта?
— Интересува ли те?