Въпросът му я стресна. Всъщност не би трябвало да изпитва съчувствие към някакъв си мелез главорез. Съвестта я задължаваше да изпълни християнския си дълг — вече го бе сторила и сега можеше да го остави на съдбата му. Но интуицията й подсказваше, че той е ожесточен и корав мъж, скрил сърцето си в защитна броня. Нещо го бе направило такъв. „Дали е заради смесената му кръв?“ — любопитстваше тя. Сторм долавяше у него някаква мъка, която имаше нужда от съчувствие и разбиране. Тя го ненавиждаше такъв, но към мъжа, какъвто би могъл да стане, ако влезе в правия път, изпитваше силно и непреодолимо привличане.
— Не ми отговори на въпроса — тихо поде Грейди. — Интересува ли те какво ще стане с мен?
Защо толкова настояваше да получи отговор, след като чудесно разбираше, че Сторм има всички основания да го мрази?
Кожата й изглеждаше нежна и кадифена и му се искаше да се пресегне и да я погали по бузата. Беше толкова близо, че усещаше аромата на виолетки, лъхащ от гъстите кичури коса. Грейди смяташе, че отдавна е погребал дълбоко в себе си всички нежни чувства, но младата вдовица предизвикваше у него спомени, които възродиха от пепелта безпокойството и несигурността.
Омаяна от яркосините му очи, Сторм тръсна глава, за да се освободи от магията. Бе чула въпроса му и реши, че е оскърбителен.
— Въобще не ме интересуваш, господин Страйкър. Помогнах ти, защото така повелява християнският дълг. Все още мисля, че си жесток човек, който си търси белята.
Мекото за момент изражение изчезна от лицето на Грейди и то застина в безстрастна маска. Луд ли е да си въобразява, че Сторм Кенеди може да го възприема другояче, освен като нецивилизован дивак! Следващият път ще знае как да се държи учтиво с жена. Преди повече от три години сам си избра живота, който иска да води. Какво го кара сега да мисли за промяна?
„Животът на сина ти“, нашепна вътрешният глас. Във всеки случай нямаше нищо общо със златокосата чаровница с лице на ангел.
— Може би е по-добре да се прибереш в парцела си, госпожо Кенеди — каза Грейди отпаднало. — Според правилата трябва да издигнеш навес. — Рамото адски го болеше и от загубата на кръв се чувстваше слаб като новородено коте. Но проклет да бъде, ако поиска от Сторм нещо повече от това, което тя сама би дала.
Сторм го изгледа унищожително.
— Прав си, чака ме още много работа. — Тя тръгна към фургона си, после изведнъж рязко се обърна и попита: — Ами твоят навес? Ще се справиш ли сам?
— Ще се оправя, раната е лека. Имал съм и по-сериозни.
Сторм кимна и продължи пътя си. Предизвикателната извивка на ханша й и движението на тънките й глезени хипнотизираха Грейди и той с усилие отмести поглед. Далеч бе от мисълта, че може да изпита желание към Сторм Кенеди. Тя беше част от обществото на белите, които той мразеше. И бе толкова различна от Лятното небе, че Грейди се чудеше с какво го привлича. Тъндър и Сторм.
Имената изразяват мощта на природните сили, необуздаеми, диви, непредвидими. Съчетанието им кара хората да треперят и земята да се тресе.
Тъндър и Сторм.
Стихиите, които те освобождават, предизвикват опустошение както в небесата, така и на земята.
Лицето на Грейди се изкриви в подобие на усмивка — Сторм се нуждае от Тъндър, за да даде живот на огъня. Излиза, че думите на Уакантанка са верни — Тъндър може да съществува само в лоното на Сторм. Но и децата знаят, че бурята без гръмотевицата е слаба и безпомощна. Много по-ценно и предизвикателно, по-забавно е да укротиш бурята, отколкото да я оставиш да отмине в нощта.
Трета глава
Преди мастиленочерната нощ да се спусне над прерията, Сторм бе издигнала своя временен подслон. Двамата с Бъди добре се бяха подготвили — носеха си колове, брезент и хранителни припаси за няколко месеца. Е, или поне докато земята започне да ражда. За пътуването Бъди използва малкото пари, наследени от баба му. Остатъка внесоха в банката в Гътри — надяваха се да им стигне да си построят спретната хижичка.
Сторм накладе огън с излишните колове и сложи кафе. Беше прегладняла, за последен път яде рано сутринта. В задната част на фургона откри консервиран боб, компот и няколко сухара. На другия ден, като отиде в Гътри да регистрира участъка си, ще купи бекон, яйца, брашно, захар и всичко необходимо.
Тя бързо се настани до огъня и лакомо се нахвърли на боба. Без Бъди се чувстваше толкова самотна! Той беше неин постоянен спътник от много години и загубата му предизвикваше остра физическа болка в нея.
Сторм така и не бе успяла да оплаче както трябва горкия си съпруг след неговата смърт. Така че, когато сълзите сами потекоха по лицето й, тя не се опита да ги спре. Остави ги да се стичат по бузите й — плачът я облекчаваше. Когато сълзите секнаха, Сторм вече знаеше, че може да продължи напред, с или без Бъди. Дълго още щеше да го оплаква и никога нямаше да го забрави, но не смяташе да преклони глава пред житейските несправедливости. Животът просто си беше такъв.