— По дяволите, Сторм, това е подлият страхливец, който се опита да ме застреля в гръб. — Досега не беше позволявал на жена да му казва какво да прави. Дори Лятното небе не си разрешаваше да укроти внезапните му избухвания.
— Грейди, нека законът реши.
— Хей, червенокож, давай, стреляй — подиграваше се Форк смело, сметнал Сторм за съюзник. Хората веднага започнаха да се отдръпват от тях.
— Какво става тук? — Гласът беше властен и Грейди бързо различи яркосинята военна униформа. Гътри беше пълен с войници, повечето изпратени в областния център да пазят реда по време на състезанието. Те имаха и неблагодарната задача да удовлетворяват или не оплакванията от сунъри.
— Тоя индианец тука се опитва да регистрира моята земя, капитане — рече Форк с нещастен вид.
Капитанът огледа Грейди внимателно, без да пропусне и най-малката подробност — нито опасната искра в сините очи, нито тъмния тен или начина, по който носеше оръжието си, ниско на бедрото, като главорезите.
— Вярно ли е, господин…
— Страйкър, Грейди Страйкър. Не, не е вярно. Този човек регистрира земя, на която няма право. Не би могъл да стигне преди мен, за да забие коловете си и да опъне палатка, освен ако не е тръгнал преди старта.
— Мога да го потвърдя, капитане — включи се Сторм. — Бях точно зад господин Страйкър, а преди нас нямаше никой. Когато стигнах до земята, за която става дума, на нея вече имаше колове. Започнах да забивам моите колове в съседния парцел и когато се върнах, намерих господин Страйкър прострелян в гърба.
— Ранен? — попита капитанът скептично.
По нищо не личеше, че Грейди едва вчера е бил ранен. — Сигурна ли сте, млада госпожо?
— Аз лично превързах раната — потвърди Сторм категорично. — Би могло много лесно да се докаже.
— Вярвам ви, госпожице.
— Госпожа. Госпожа Кенеди.
— Кенеди. Не беше ли убит мъжът ви наскоро от заблуден куршум? — Той погледна Грейди внимателно. — Този мъж не участвуваше ли в инцидента?
— Да.
— Съжалявам. Казвам се капитан Старк. Моля, приемете съболезнованията ми. — Обърна се към Грейди, опитвайки се да си спомни къде беше чувал името „Страйкър“. — Щом госпожа Кенеди казва истината, имате право да предявите обвинение срещу мъжа, който ви е прострелял, господин Страйкър.
— Значи мойта дума не струва колкот’ тая на един индианец? — плачливо се обади Форк.
— Роднина ли сте на Блейд Страйкър от Уайоминг? — Капитан Старк не обърна внимание на Форк, защото изведнъж си спомни.
— Блейд Страйкър ми е баща.
— Така си и мислех, много приличате на него. Разбира се, сините очи са на майка ви.
— Познавате ли родителите ми?
— Баща ви от години снабдява армията с чудесни коне. Миналата година имах удоволствието да посетя Шайен и Мирната долина. Малко са военните, които не знаят, че капитан Страйкър изпълняваше секретна мисия за президента Джонсън преди години. Невероятна история.
Сторм се изуми. Изглеждаше невъзможно този опърничав дивак да произхожда от високопоставено семейство. Какво го беше превърнало в своеволен размирник?
— Бива си го баща ми — съгласи се Грейди. По лицето му премина сянка на съжаление за болката, която бе причинил на родителите си. В очите му се появи такъв копнеж, че извърна глава, за да скрие смущението си.
— Вярно ли е това, което каза госпожа Кенеди? — попита капитан Старк.
— Абе, я чакайте малко — заоплаква се Форк. — Какво ще стане с мен и земята ми? Не виждате ли, че тоя и курвата му са си плюли в устата? Той сигурно е убил мъжа й, за да могат да се съберат.
Бърз като светкавица, Грейди докопа Форк.
— Даже не познавах госпожа Кенеди, преди съпругът й да загине — пръстите му се стегнаха и Форк едва дишаше.
Спаси го само бързата реакция на капитан Старк. Намеси се решително и откъсна Грейди от сунъра.
— Не така, Страйкър. Не ми се ще да пиша на баща ти, че са те обесили за убийство. Искаш ли да подадеш оплакване срещу този човек, задето е стрелял по теб?
Грейди поклати глава.
— Не, оставете мерзавеца да си върви. Достатъчно наказание е, че не получи земя. Но те предупреждавам, Форк, не смей да се доближиш до моята. Следващия път няма да имаш тоя късмет.
Като разтриваше врата си, Форк погледна към капитан Старк и тъй като той не направи опит да го спре, се измъкна от опашката.
Един човек в края на тълпата го спря.
— Знаеш ли кой е тоя полуиндианец? — гласът беше толкова тих, че Форк трябваше да се напрегне, за да го чуе. Той поклати глава в знак на отрицание и човекът тайнствено продължи: — Индианското му име е Тъндър. Белите го знаят като Размирника. Той е най-бързият стрелец отсам Скалистите планини и мрази всички бели хора.