— Защо? — изграчи Форк.
— Не знам точно, чужденецо, но май че е замесена жена. Този, който го убие, ще си спечели уважението и благодарността на хора като приятеля ми, който вчера го предизвика и загуби.
— Какво стана? — заинтригувано попита Форк.
— Беше невероятно. Никога не съм виждал някой толкова бързо да извади пистолета си и да стреля. Страйкър простреля приятеля ми, без да му мигне окото. Ако искаш да научиш защо стана всичко, ще те заведа при приятеля си. Необходими ми са хора като теб, които мразят Страйкър, или Тъндър, или както там го викат.
Форк хвърли поглед назад, където Грейди говореше с капитан Старк и злобно се ухили.
— Заведи ме при приятеля си. Кълна се, че имаме какво да си кажем.
Четвърта глава
Докато Грейди говореше с капитан Старк, един мъж се приближи до Сторм, докосна с пръсти безукорната си нова шапка и запита:
— Добре ли сте, госпожо? Видях кавгата между вашия… хм… приятел и сунъра. Надявам се, не са ви засегнали с грубия си език.
Сторм се втренчи в непознатия, впечатлена от изисканите му маниери и реч. Изглеждаше на около тридесет и пет години, с пясъчна коса и светлокафяви очи, облечен по последна мода. Тънките му мустачки помръднаха, когато й се усмихна. Приличаше на преуспяващ бизнесмен.
Подмамена от учтивостта на непознатия, Сторм бързо отвърна:
— Не бих нарекла господин Страйкър свой приятел. Познавам го бегло. А и обстоятелствата, при които се срещнахме, са много тъжни.
— Ах, да, трагичният инцидент, при който загина мъжът ви. Колко тъжно за вас, скъпа. Нека ви се представя. Аз съм Нат Търнър, току-що пристигнах в Гътри по работа. — Той не уточни с какво се занимава, а Сторм не си направи труда да попита.
Гледаше го изпитателно и с недоверие относно намеренията му.
— Аз съм Сторм Кенеди.
— Не ви се сърдя за предпазливостта, госпожо Кенеди. В Гътри е тъпкано с всякакви мошеници. Но веднага разбрах, че сте дама, и дойдох само за да ви предложа услугите си, доколкото мога — добави той, като хвърли бегъл поглед към Грейди. — Индианецът досажда ли ви?
— Благодаря ви за загрижеността, господин Търнър, но мога и сама да се оправям.
— Разбира се, че можете, но все пак, ако се наложи, отседнал съм в хотел „Гътри“. Виждам, че сте на опашката. Да не би случайно да сте спечелили парцел в Оклахома?
Сторм лъчезарно се усмихна, нетърпелива да се похвали как се е сдобила с превъзходна земя.
— Да, не е ли чудесно?
— Бих казал забележително, макар че се питам как ли ще се справите сама. Фермерството, е трудна работа дори за мъж, а какво остава за жена.
Сторм войнствено издаде напред долната си устна.
— Може би няма да се занимавам със земеделие. Както знаете, има и други възможности. Освен това чудесно се оправям и без чужда помощ.
— Похвално, наистина, но не особено практично. Отсега мога да ви кажа, че като осъзнаете непоносимата отговорност, която поемате, ще започнете да мислите другояче. Ако…
— Няма.
— Но ако това стане, за мен ще бъде удоволствие да купя земята ви на разумна цена. Помислете си само — ще можете да се върнете у дома с пари и да си намерите подходящ съпруг, който да се грижи за вас.
— Оценявам съвета ви, господин Търнър, но сега Оклахома е моят дом. При всички положения аз оставам тук.
— Кой е човекът, който говори с госпожа Кенеди — обърна се Грейди към капитан Старк, когато забеляза, че Сторм има компания.
— Спекулант, казва се Нат Търнър — отвърна Старк, след като хвърли поглед към двамата. — Почти нищо не зная за него. Току-що пристигна в града.
Грейди не хареса начина, по който мъжът се беше лепнал за Сторм.
— Извинете, капитане, мисля, че трябва да разбера какво иска от нея.
— Много добре, Страйкър. И не забравяй, не се забърквай в неприятности. За разлика от баща ти аз не обръщам внимание на слуховете за теб. Но при най-малкия намек за неприятност ще бъда безкомпромисен.
— Ще го запомня, капитане — отвърна Грейди, чието внимание вече бе насочено към Сторм и мъжа, с когото разговаряше.
— И все пак, моля ви, не се колебайте да ме потърсите, за каквото и да е — дочу Грейди думите на непознатия.
— Има ли нещо? — попита Грейди, вперил в Търнър свиреп поглед, излъчващ неприкрита неприязън.
— Чисто и просто предлагах услугите си на госпожа Кенеди — бързо отвърна Търнър.
Полуиндианецът беше от хората, които Търнър обикновено избягваше, хора, които първо действат, а после питат. Житейската философия на Търнър беше никога да не се забърква лично с опасни хора. Имаше други, заобиколни пътища да надвие такива мъже, без да се излага на рискове. Старателно заобикаляше неприятностите, за да опази репутацията си неопетнена.