— Госпожа Кенеди няма нужда от услугите ви, Търнър — по някаква причина Грейди от пръв поглед не хареса Нат Търнър.
— Нямам нужда от адвокат — ядоса се Сторм. Защо Грейди смята, че носи отговорност за нея? Няма право да говори от нейно име. Щом останат сами ще му го каже.
— Много ви благодаря, господин Търнър, за любезното предложение, но мисля, че няма да имам проблеми.
— Тогава да тръгвам — каза Търнър и повдигна шапката си. — За мен беше удоволствие да се запознаем, госпожо Кенеди. — Набързо се поклони на Грейди и продължи по пътя си.
— Често ли разговаряш с непознати? — Грейди бе обхванат от безпричинен гняв. — Родителите ти на нищо ли не са те научили?
— Да не би да мислиш, че аз съм го насърчила — изфуча Сторм. — Господин Търнър забелязал спора ти с Форк и любезно предложи помощта си. Смятам го за истински джентълмен.
— Някои мъже предпочитат вдовиците заради тяхната опитност — каза Грейди грубо, — а други избират за жертви красивите жени, прекалено глупави, за да прозрат истинските им намерения. Ти си млада, красива и желанието, което предизвикваш, е опасно за теб. Най-разумно е да отблъскваш такива като Търнър. Не си достатъчно опитна, за да се справиш с тях.
Изненадата, изписана по лицето на Сторм, обърка Грейди. Тя не знае ли, че мъжете я смятат за красива и я желаят? Толкова ли е наивна, та да си няма понятие колко е хубава и да не разбира, че вродената й чувственост подлудява мъжете? Всичко в нея бе необикновено. От върха на блестящата си русокоса глава до пръстите на изящните си крака бе чувствена, предизвикателна и възбуждаща. За Грейди устните й представляваха най-голямото изкушение — пълни и сочни, те сякаш бяха направени само за целувки.
— Нямам намерение да слушам нито вас, господин Страйкър, нито когото и да било друг. Правя каквото смятам за подходящо.
Грейди почти незабележимо се усмихна.
— След като сме съседи, защо не ме наричаш Грейди?
— Защото не смятам да се сближавам с вас твърде много — каза Сторм. Унищожителният й отговор го разсмя. — Мислиш ли, че толкова бързо ще забравя кой е виновен за смъртта на Бъди?
Грейди се намръщи и се извърна. Сторм искаше да го сложи на мястото му и сега я прониза тръпка на удовлетворение от ловкостта, с която го постигна. Реши, че той е настина отвратителен човек.
Тогава се обади вътрешният й глас: „В такъв случай защо толкова ти харесва да се заяждаш с него?“ и отговори: „Защото Грейди Страйкър е по-различен от всички.“
Сторм предпочете да не обръща внимание на гласа. Знаеше само, че Грейди Страйкър представлява опасност за нея. Щом само присъствието му я караше да забрави Бъди, до какво ли би я довело приятелството му. Само до неприятности, реши Сторм. До повече неприятности, отколкото можеше да си представи. Хора като Грейди Страйкър не се задържат дълго на едно място. Рано или късно, животинското в тях отново излиза наяве.
Щом регистрираха участъците си, Сторм и Грейди се разделиха с уговорката да се срещнат по-късно при фургона. Сторм отиде първо в банката. Провери дали има достатъчно средства, за да купи дървен материал и да наеме работници за строежа на хижата. Щеше да бъде истинска къща, по необходимост малка, но достатъчна за непосредствените й нужди. И никакви землянки и колиби, покрити с чамове. Много заселници строяха точно такива, защото беше евтино, макар и в тях да беше влажно и мръсно.
От банката Сторм се запъти към дъскорезницата, за да поръча дървен материал и покрив за къщата си. Собственикът я увери, че поръчката ще й бъде доставена на следващия ден. Строежът можеше да започне незабавно.
Сторм и Грейди се срещнаха случайно в двора на дъскорезницата. Той също бе дошъл да си поръча дървен материал. Но тъй като не разполагаше с много пари, щеше да строи сам.
Накрая Сторм се отби в бакалницата за продукти, след което се отправи обратно към фургона. Беше успяла да се спазари за кладенеца и да накупи някои неща, които двамата е Бъди бяха пропуснали. Натовари покупките във фургона, до пакетите на Грейди. Понеже той имаше да купува повече работи, те почти запълваха фургона. Най-отпред се мъдреше просторната палатка, в която смяташе да живее, докато си построи дом.
Сторм не се възпротиви, че Грейди седна на мястото на коларя. Беше прекалено изморена, за да спори. Изнурителните събития от последните няколко дни взимаха своето. Още бяха в покрайнините на Гътри, а Сторм вече спеше, облегнала глава на рамото на Грейди като на възглавница.